Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2023 19:35 - Нуждаем се от природата, за да оцелеем
Автор: anonymous285 Категория: Технологии   
Прочетен: 654 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Нуждаем се от природата, за да оцелеем

https://www.economy.bg/innovations/view/53705/Nuzhdaem-se-ot-prirodata-za-da-oceleem

Защо е важно да пазим природата, как се става учен, изследовател и телевизионна звезда и как хората имаме силата да променяме средата и обстоятелствата, разказва д-р Найл Маккан, биолог, изследовател, Explorer на National Geographic

25 януари 2023, 15:02a+ a- a  
image Найл Маккан е доктор по консервационна биология. През последните 20 години ръководи биологични изследователски експедиции в джунглата. Гребал е през Атлантическия океан, карал е ски през Гренландия и велосипед над Хималаите, участвал е в многобройни експедиции по скално катерене и алпинизъм по целия свят. Бил е награждаван като телевизионен водещ на предавания по BBC, PBS, Animal Planet Canada, Nat Geo Wild и Discovery Channel, в които разказва за дивата природа и изменението на климата. Найл е попечител на Кралското географско дружество и активист за опазването на околната среда.

Д-р Маккан бе гост на събитие, организирано от EY България под надслов „За хората, планетата и други приключенски истории“, където разказа за своите експедиции по света и какви резултати е постигнал в различни точки на планетата. След двугодишна пауза заради пандемията EY България поднови традицията си да подарява на своите клиенти и партньори вдъхновяващо изживяване в началото на годината.

Economy.bg поговори с д-р Маккан, за да ни разкаже повече за избора си на професия, как е попаднал в телевизията, какво е наистина важно човечеството да чуе днес и защо светът винаги ще има нужда от учени.

Д-р Маккан Вашият дядо печели медала на основателя на Кралското географско дружество през 1952 г.
Да.

И Вие сте член на дружеството.
Вече съм попечител. Бях член няколко години и винаги съм чувствал, че това е истинска привилегия. И винаги, когато посещавам обществото, вчера бях там, виждам снимката на дядо ми. И тогава, преди 2 години и половина, станах настоятел на дружеството, което се усеща като още по-голяма привилегия.

Дядо Ви ли е вдъхновението за професионалния живот, който сте избрали, или е нещо друго?
Дядо ми определено е формирал много професионалния ми избор, защото той беше професор по география и изследовател на Арктика. Има части от Арктика, които са кръстени на него и това очевидно е доста вълнуващо за едно дете да научава за семейството си. Но също така имах късмет, че родителите ми също са дълбоко вдъхновяващи хора. Баща ми е прекарал години в живот и работа в Антарктида. Майка ми е работила в Източна Африка и Латинска Америка и по целия свят. И така имах тези невероятно вдъхновяващи хора в най-близкото си семейство, което беше прекрасно и никога не бях принуждаван, а винаги насърчаван да се занимавам с наука и по-специално с биология. И просто го почувствах като нещо много естествено за мен.

Ясно е защо наука, но защо точно биология?
Винаги съм бил очарован от природата. Всички деца са. Когато си дете, искаш да се доближиш до животните и се влюбваш в природата. И тогава по някаква причина, когато хората преминават през пубертета, са склонни да разлюбят природата. И никога не съм разбирал защо е така. Или съм минал през пубертета по различен начин от другите хора, или по някаква причина никога не съм разлюбвал природата. И все още имам детското очарование от животните. 

А защо застрашени видове?
Защото исках да направя нещо значимо. Можех просто да правя всякакъв вид биология. Но винаги имах нещо друго в себе си, което искаше да промени света в малко по-голям мащаб. Не знам защо беше така. Може би поради семейния ми произход. И винаги съм смятал, че застрашените видове са тези, които най-много се нуждаят от нашата помощ. И ако щях да ангажирам енергията си да работя върху нещо, това трябваше да са видове, които се нуждаят от нашата помощ.

Намерихте ли тапира?
Не. Все още не съм виждал такъв. Не. Това ме дразни и до днес. Така че за контекст аз направих докторската си дисертация върху тапирите [Baird’s tapir] и има може би 5000 от тях в целия свят, може би 500 в Хондурас, където работех. И никога не съм виждал такъв, въпреки че прекарах 5 години, правейки докторска дисертация върху тях. Но се радвам, че работата ми помогна за това те все още да са живи на това място, където иначе биха изчезнали. Така че ние говорим за това как помагаме на застрашените видове. Преди 10 години написах научна статия, в която казах, че тапирите ще изчезнат в тази част на Хондурас, освен ако не се случи нещо драстично. По това време създадох програма за обществени рейнджъри с местни хора, които да патрулират в националния парк и да следят за незаконна дейност. И сега има 11 души, които правят това. Наети са за постоянно. Имаме 11 служители, които все още правят това всеки ден. Сега са там. И преди 2 месеца някой ми изпрати снимка на тапир в този парк. Така че те не са изчезнали въпреки моята прогноза. И съм много доволен, че участвах в този процес.

Ще се върнете ли там, за да видите най-накрая истински тапир в естествената му среда?
Трябва. Почти е гарантирано, че ще видите такъв, ако отидете в Национален парк „Корковадо“ в Коста Рика. От това, което ми казаха, ако там легнете в хамак, някой [тапир] ще се блъсне във вас. Но това е почти като измама. Искам да видя един високо в облачната гора в Хондурас след две седмици преходи, проследявайки ги през гората, и най-накрая зад един ъгъл има един в коритото на поток. Така си го представям. Толкова пъти съм си го представял, че бих искал да се върна и да ги видя. Чувствам, че трябва. 

Защо е важно да пазим природата?
Хората не осъзнават, че всички ние се нуждаем от природата, за да оцелеем. Мисля, че най-очевидно природата създава кислорода, който дишаме. Тя пречиства водата, която пием, произвежда храната ни, регулира климата ни и има регулиращ ефект върху появата на нови инфекциозни заболявания. Така че, ако искаме да можем да дишаме, пием, ядем, оцеляваме, виреем, трябва да опазваме природата. Така че това е просто фундаментално. Нуждаем се от природата, за да оцелеем. Човешкото здраве, здравето на животните и здравето на планетата са едно здраве. Но освен това ние трябва да я пазим, защото природата е красива и очарователна и трябва да ценим това, с което живеем. Освен това природата има също толкова право на живот, колкото и ние и трябва да го приемем. Ние сме мислещ вид. Имаме способността да контролираме околната среда и трябва да се заемем да я контролираме по начин, който споделя планетата, а не просто я експлоатира. Но по същество ние се нуждаем от природата, за да оцелеем.

Достигнали ли сме точката, от която няма връщане назад по отношение унищожаването на природата?
Не, не сме достигнали точката, от която няма връщане, но сме в невероятно сериозна инфлексия. През последните 50 години се изчислява, че сме загубили 60% от популациите на някои животни. Глобалната температура се повишава с 0,2 градуса на десетилетие и върви само в една посока. Навън в момента е 16 градуса. Средата на януари е. Това е лудост. Ходя по риза и ми е прекалено топло. Това не е добър знак. Това е природата, която ни казва, че нещо не е наред и въздействието, което оказваме върху популациите на дивите животни, върху популациите на насекоми под почвата, въздействието, което оказваме върху мицелните мрежи и всичко останало, всичко това е драстично, но е в рамките на нашия разум и способността ни да променим това.
Трябва ни само политическа воля. Сега имаме воля в обществото. Хората знаят, че това е проблем. България има невероятно ниски нива на климатичен скептицизъм. 3% от хората в България не вярват в изменението на климата. Това са 3% от хората, които можем да игнорираме, защото или са глупави, или са инвестирали във въглища. Нека да го кажем така. Те имат семеен въглищен бизнес.
Но 97% от хората разбират реалността на изменението на климата и това вече се възпроизвежда доста добре в целия свят. Така че обществото разбира, че това е проблем. Всички знаем, че навън не трябва да е 16 градуса. Това, от което се нуждаем, е политическата класа, която да навакса. И за съжаление, политическата класа често е в джобовете, на заплата на лични интереси. Така че това е мястото, където обществеността играе толкова важна роля в гласуването за онези политици, които поставят планетата на първо място. И ако гласувате за политик, който строи нова въглищна мина, вие допринасяте за проблема.

Как се озовахте в National Geographic и как изобщо попаднахте в телевизията?
Ами историята с National Geographic Explorer е доста интересна. Звучи мистично, но за да го демистифицираме, за да станете изследовател на National Geographic, просто трябва да накарате National Geographic да инвестира във вас. Така че трябва да имате идея, в която те смятат, че си струва да инвестират. И идеята, която имах и която те харесаха, беше да се намали бракониерството на лъвове в Северно Зимбабве чрез инвестиране в проекти за рейнджъри в общността.
И те решиха, че това е добра идея. Така че инвестираха в мен и тъй като те инвестираха в мен, ми е позволено да се наричам изследовател на National Geographic. Така че звучи наистина грандиозно, но основната предпоставка е, че просто трябва да имате проект, в който искат да инвестират. Тогава ставате изследовател.

Значи е нещо като симбиоза?
Да, те получават мрежа от интересни хора, които допринасят за планетата, а ние можем да се наречем нещо наистина готино, защото е доста готино да се наречеш изследовател на National Geographic. А по отношение на телевизията хората не осъзнават, че е имало 10 години между първия ми разговор с продуцентски компании за възможността да работя в телевизията и действителното ми появяване по телевизията.
Десетгодишен период, в който ходих на много експедиции и се връщах със снимки и видео на всички неща, които правех като учен, и продуцентски компании казваха: „О, това е страхотно. Е, определено ще ви пуснем по телевизията в някакъв момент“. И тогава, 10 години по-късно, това най-накрая се случи. Но наистина се радвам, че се случва, защото ми дава възможност да говоря с голям брой хора и да ги въодушевя за естествения свят, да ги накарам да се почувстват така, сякаш природата има значение за тях и че могат да окажат влияние върху природата.

Но Вие направихте първата крачка към телевизиите?
Да. Когато бях на 19 или на 20 години, когато бях доста, доста млад, отидох в отдела по естествена история на BBC в Бристол, който беше центърът за създаване на филми за дивата природа, и някак почуках на вратата и казах : „Здравейте, това съм аз“. Щях да заминавам и да направя проект за гигантски видри, това е огромната видра, която живее в Южна Америка. И казах: „Мисля, че трябва да ми дадете материали за запис“.
И така ми дадоха микрофон и касетофон, за да отида да направя няколко записа. И мисля, че всички те бяха изхвърлени веднага щом се прибрах, защото, каквото и да съм направил, е било ужасно. Но това беше първото въведение. И след това 10 години по-късно отново се върнах в Амазонка, правейки програма за британски изследовател на име полковник Пърси Фосет. И това беше първото ми запознанство с телевизията.

Какво Ви дадоха Вашите пътешествия – от Боливия до Хималаите, гребане в Атлантическия океан, ски в Гренландия и т.н.?
Мисля, че това, което ми дадоха, е признателност, че светът е удивителен и ние наистина трябва да го защитим. И че хората са наистина мили. На повечето от местата, където отидете, винаги има някои ужасни идиоти и хора, които все още инвестират във въглищни мини. Но като цяло хората са страхотни. И ако се появиш някъде с усмивка на лицето, ще бъдеш наистина добре приет. И това ми хареса. Имах най-удивителното, прекрасно, топло гостоприемство навсякъде по света просто като бях приятелски настроен. И мисля, че това е най-великото нещо, което научих, че природата си струва да се защитава и хората са страхотни.

Кое от изследванията, които сте направили е любимото Ви?
Добър въпрос. Не съм мислил по този въпрос. Мисля, че проектът, който направих в Хондурас, където казах: „Освен ако не направим нещо, тези тапири ще изчезнат“. Мисля, че това беше наистина важно и ме мотивира да направя нещо, а може би мотивира и някои от хората в Хондурас. И разбира се, направихме нещо и сега тези тапири са все още там. Така че мисля, че това е може би най-важният проект, който съм правил. От гледна точка на чистото удоволствие - прекарването на 6 седмици в Гвиана на лодка в търсене на гигантски видри е трудно да се надмине.

А имате ли любимо животно?
Тигрите са ми любими.

Защо?
Защото са невероятни. Искам да кажа, погледнете, вижте ги! О, боже! Получавам интуитивна реакция, когато съм сред природата. И когато сте в присъствието на тигър, има просто усещане, че сте в присъствието на нещо величествено, като силата, скритостта, спокойствието и обективно красивото. Фактът, че те са абсолютно на върха на хранителната верига. Толкова голяма част от нашата култура е преплетена с тигри. Помислете колко много спортни отбори са кръстени на тях или ние почитаме тигрите. Така че да имаш възможността да видиш това почитано животно беше истинска привилегия.

Любима държава?
Трудно е да се каже. Гвиана е невероятна. Това е в северната част на Амазонка. 76% от страната все още е покрита с тропически гори. Изобилства от диви животни. Дъждовните гори обикновено са наистина трудни места за виждане [на животни], защото са много тъмни, тесни. Горещо е, потиш се и нещата се опитват да те изядат като мравки и оси, които се опитват да те ужилят, и като цяло е неудобно. И рядко виждате неща. Не виждаш много в тропическите гори. Това е грешка, която много хора правят, като си мислят, че ще отидат и ще видят много неща в Амазония, които всъщност няма да видят. Но Гвиана беше различна. Видяхме просто забележителен брой неща. Това беше дива природа, която се пръскаше по шевовете. Това е наистина невероятно място.

Къде в работата Ви намира място мотивационното говорене и каква е нуждата от него?
Добър въпрос. Наистина има нужда от разговори като тези, които изнасям тази вечер, защото тук имаме някои от най-влиятелните бизнесмени и вероятно политици в страната. Това са хората, които вземат решенията за това в какво да се инвестира. Инвестирате ли в проект за възобновяема енергия, или инвестирате във въглищна мина, за да се върнем отново към тази тема. Поставяте ли зелените си акредитиви начело и в центъра и ставате ли привлекателни за следващата група от завършили?
Или всъщност не се притеснявате за това? Това са хората, които вземат решенията, които определят бъдещето на планетата. Защото парите са тези, които карат света да се върти. Бизнесът е този, който експлоатира планетите, но също така има възможност да направи нещо, което е не само устойчиво, но и регенеративно. Така че събития като това мисля, че са жизненоважни. Това, което ще опитам да направя, е да отведа хората в моя свят, да се впусна в много приключения, но след това ще го върна при тях и как те могат да променят планетата и как могат да направят света по-добро място и защо трябва да направят света по-добро място.

Кое е най-важното послание, което човечеството трябва наистина да чуе?
Че човешкото здраве, здравето на животните и здравето на планетата са едно здраве. Имаме нужда от здрава дива природа, здрав добитък и здрава планета, ако искаме да имаме здрави хора. И ако нямаме здрави хора, тогава какво имаме? Ако нямате здравето си? Затова трябва да инвестираме в природата, ако ще оцеляваме и ще се развиваме като хора.

И накрая – ако трябва да посъветвате младите хора, които сега избират какво да учат и професионалния си път, защо бихте ги посъветвали да изберат STEM специалност?
Най-важното е, че бих ги посъветвал да правят всичко, към което наистина имат страст. Но се нуждаем от хора, работещи в STEM секторите. Големите иновации, които ще се случат през следващите няколко години, наистина ще бъдат в рамките на STEM. Това са новите технологии, които повишават устойчивостта. Това ще бъде AI, ще бъдат всички тези неща.

Винаги имаме нужда от учени. Винаги имаме нужда от математици. Винаги имаме нужда от инженери и винаги имаме нужда от хора, които са добри в техниката и технологиите. Просто винаги имаме нужда от това. Така че това е жизнена и непрекъснато разрастваща се област на работа. Това, което бих казал на младите хора, е: „Не пренебрегвайте силата на вашия труд. Ако решите да работите за компания, която вреди на планетата, вие мълчаливо одобрявате тази вреда. Ако решите да дадете труда си само на компания, която насърчава устойчивостта или регенерацията, тогава вие одобрявате тази дейност и популяризирате планетата.“ И компаниите осъзнават това. Компаниите са чувствителни към работната сила. Петролните компании се борят да наемат, защото кой завършил със здрав разум би искал да работи за компания, която замърсява планетата. Те искат да работят за компании, които казват: „Ние правим това. Това е нашият зелен дневен ред. Ето как правим света по-добро място“. И затова компаниите трябва да са наясно, че трябва да привличат следващото поколение. И това следващо поколение трябва да е наясно колко мощен е техният труд.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anonymous285
Категория: Новини
Прочетен: 2479884
Постинги: 8264
Коментари: 277
Гласове: 1011
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031