Призрак ходи по планетата, призракът на избраността на евреите. Този призрак подлудява хората. В остра форма той взема вида на клинично безумие и тогава се нарича “йерусалимски синдром”. Човекът започва да се усеща като Мойсей, заявява го пред Стената на Плача и пъргави санитари бързо го отвеждат при Садам Сахаров в психиатрията “Кфар Саул”. Има и по-малко очевидни, но по-вирулентни форми. Човекът живее, но очичките му подозрително святкат и той пише във вестник “Вести” статия за това, че не трябва, казва, да се приравняват гоя и евреина. От тази форма на душевна болест страда значителна част от еврейското население. Болестта позволява на водещите израелската телевизия да сипят огън и жупел срещу “гнусните убийци, които убиват” еврейското дете, а гойското “умира в стълкновение с армията”. Тя целенасочено предизвиква възмущение от взривяването на автобус в Хедер и възхищение от бомбардировката на Газа. Тя внушава, че е редно руските имигранти да се погребват зад оградата на гробището, а още по-редно е да се отнемат полята и горите от палестинците. Болестта е стигнала до тази точка, когато само поземления въпрос ни дели от нея. Или тя ще погребе нас, или ние нея.           Между активно вярващите в избраността на евреите беше и млад виенски художник, човек впечатлителен и поддаваш се на влияние, връстник на Музил* и Кафка**. В своя книга от 20-те години (“Формирането на младия Адолф”) той написа: “Когато се замислях за историческата мисия на еврейския народ, ме обхващаше вълнение: а ако изведнъж, по някаква непонятна за смъртните причина, Провидението необратимо е решило, че победата трябва да се падне на тази мъничка нация? Може би тя ще наследи земята?” Едва ли е възможно по-точно да се изрази същността на идеята за избраност. Това може да изтъкне и по-старият му съвременник Кук, главен равин на ционистко селище в Палестина в началото на века, или връстникът му Шнеерсон –  любавички равин, поминал се неотдавна, духовен глава на стотици хиляди хасиди “Хабад”. Те си представят бъдещето по еднакъв начин – световно господство, когато всеки евреин ще има по 10 гои-роби, а най-упоритите народи ще бъдат издигнати до ранга на Амалек*** и унищожени заедно с жените си. Р. Кук написа: “Разликата между душата на евреина с нейните мощ, стремежи, вътрешен свят от душата на всеки гой е къде-къде по-голяма и по-дълбока от разликата между душата на гоя и душата на животното, защото между последните разликата е количествена, а между първите – качествена. Всяка работа, даже и най-добрата, извършена от гой, само усилва сатаната, а всяка постъпка на евреина, дори престъплението, съдействува на Бога”.           Учението на любавичките хасиди е изложено в книгата “Тания”: “Субстанцията на злото и грубата материя на нисшия слой са пълни с мръсотия и зло без един-едничък лъч на добро. От тях произхождат душите на всички гои и душите на всички нечисти животни. Душата на евреина е като свещ на Бога, нейният пламък се стреми нагоре. А душите на гоите идват от сатаната и затова те се наричат “мъртъвци””.           Тази мисъл не е изчезнала: във вестник “Хаарец” (24 ноември 2000 год.) е поместено съобщение на група равини. Равините тържествено обявяват  тъждеството на палестинците и въобще на арабите с “Исмаил-Амалек”, което в превод на български означава следното: “Нашият религиозен дълг, чист като осветеното вино в събота, е да им организираме не джихад, а такъв холокост, какъвто не се присънвал и на Хитлер, да изпотрепем всички, включително жените и бебетата, както и домашните животни до последната котка и куче”. Във вестник “Вести” равинът Лайтман обявява: “Еврейският народ винаги е бил главното действуващо лице в драмата на човешката история, а Творецът не сменя актьорите, наети за главните роли. Нашата богоизбраност е неотменима”. Във вестник “Завтра” равинът Шмулевич заявява: “Евреите са програмното осигуряване на света. Да вземем в ръцете си тази програма означава да завладеем властта в целия свят”.           (Идеолозите на “избраността” са разработили даже “версия за гоите”, където се твърди, че разликата между юдея и гоя не означава превъзходство на юдея. От приведените по-горе цитати става ясно какво всъщност имат те предвид. Да се нарече гоя изчадие на Сатаната, в което няма нищо добро, това, разбира се, е комплимент).           Тората ни учи да отговаряме на четиримата синове” – казваме ние на Пасхата (еврейския Великден). На мъдрия, на злобния, на невинния и на неумеещия да задава въпроси ние отговаряме различно в пасхалната нощ. Така ще отговоря по различен начин на различните евреи на въпроса: нима не сме избран народ?           Какво казва злобният евреин? Той с възторг се опива от всяка дума в речта на кабалистите, на равина Кук и на равина Шнеерсон. Ще го насочим към младия виенски художник Хитлер и ще цитираме книгата му “Майн Кампф”. “Ако ти убедиш човечеството в истинността на своето учение за еврейското превъзходство – за това, че на евреите е присъдено да бъдат господари, а на гоите – роби, за това, че настоящето на палестинците е бъдещето на всички гои и че съдбата на Газа ще постигне Москва и Париж, ти ще получиш отговора на Хитлер, а именно: “Ще направя всичко възможно, за да спра тази чума”. Това е единственият възможен отговор на съществата, които отказват на другите даже общият човешки произход. Ако мишката счита себе си за божествена и твърди, че й е съдено да наследи земята, на това може да се отговори само с дихлофос1. Силите на евреите – коренящи се в милиардите долари на Гусински и Бронфман, от министерските постове в САЩ и Русия, от третия в света ядрен потенциал на Израел – няма да помогнат, ако човечеството повярва на приказките ти. Щастие е, че не те чуват.”           Невинният мига с очи и казва: “Ама как, наистина ли сме избран народ?” На него ще отговаря – а не се ли смяташ за Наполеон? Онзи, който вярва, че Бог го избрал за господство, трябва да бъде изолиран в психиатрията, докато не започне реално да оценява своето място в света. Погледни наоколо - погледни познатите си, пътниците в автобуса, с които отиваш на работа, погледни бакалина си, избраниците в парламента, израелските писатели, нашите “гиганти на духа” като “Бледоликият следотърсач” и “Камерният квинтет”2, погледни мишата муцунка на премиер-министъра ни, раздутото шкембе на лидера на опозицията,  мръсните маншети на духовните ни лидери, жената на пейката, квартирния посредник, който току-що те е измамил. Погледни евреите около себе си - и призракът ще отмине. Обикновени хора населяват Израел и еврейските общини в чужбина. Ти си заченат както другите милиарди хора и ще завършиш така, както и те.”           Ще отговорим и на този, който не умее да пита. “Изкусителят изпраща на хората страшно изпитание – изкушението с прекомерната гордост. Ако ти си гений на духа, велик математик, шахматист, поет, ти можеш да се възгордееш и това със сигурност ще развали характера ти и отношенията с близките. Ако няма с какво да се гордееш, можеш да започнеш да се гордееш с произхода си. Помни, че прекомерната гордост е сатанинска съблазън. Величието на нашите Авраам, Мойсей, Езра, Гилел и Христос се корени в тяхната кротост и смирение. Грях е да се гордееш и със собствените си постижения, а още повече – с произхода си и националната си принадлежност, които си получил по рождение.”           В разказа на Марк Твен “Човекът, който разврати Гьотисберг” се описва лъженабожно градче в Средния Запад, уверено в своята добродетел. Хитрият и злобен изкусител съблазнява добропорядъчните му граждани да излъжат, за да получат двадесет хиляди долара и те клъвват на въдицата му. Така загива доброто име на града, а доларите се оказват фалшиви. Онзи зъл изкусител подтиква нас, скромните хора и читатели, да пробваме шапката, ако не на Мономах*, то поне на Черномор. Шапките ще се окажат фалшиви, а доброто ни име ще загине навеки.           Кабалистите и талмудистите ни съблазняват да повярваме, че ние сме се появили по волята на Бога, а другите хора, гоите, са създадени от Сатаната. Ако една сила се стреми към световно господство и поробване на всички народи, а другата – към братство на освободеното човечество, коя от тях е Бог и коя Дявол? Те сами прекрасно разбират, че тласкат евреите към сатанизъм, в изповядване на култа към сатаната, когото наричат свой бог. Но ние ще се отречем от сатаната с неговите предпочитания и ще приемем Господа, който иска добро на всички хора, палестинци, руснаци, немци и юдеи. Ние имаме прост критерий: Бог е за братство между хората, а сатаната ратува за свят на господари и роби.           А на мъдрия син ще обясним подробно откъде се е взела странната идея за еврейската избраност. Тя се основава на играта на думи и съвпаденията. Народ или етнос не е друго освен етноним – название на народа. Така например днешните римляни не са същите като съвременниците на Юлий Цезар. Росите - древен германски етнос – са загинали, но тяхното име са наследили отначало славяните от Киев, а след това го наследява и сплавта от славяни, кумани и финландци на Владимирско-Суздалската Рус. Етнонимът е останал, а етносът се е изменил. Етнонимът “юдеи” също е преминавал като щафета  от етнос към етнос.           Самият етноним “евреин” има най-нов произход. Нашите скромни прадеди, идите (оттук и южноруското “жиди”), до миналия век са живели вклинени в тясната ивица между две велики цивилизации – руската православна и европейската. Основни занятия – посредник, лихвар, контрабандист, кръчмар, арендатор, мошеник, обущар и шивач. Както и съседите ни цигани, предците ни са били “крадци със свой закон”, поддържали са своята вътрешна солидарност, а всички останали са считали за “мошеници” и “шмекери”, които трябва да бъдат обирани. Бивало си ги е нашите предци! Но не само ние. Дядовците на днешните фиджийци са били канибали и са изяли капитан Кук. Предците на рейнските барони са живели от грабеж, мъчения и убийства, а тези на американците са търгували с роби и са изтребвали индианците.           Съдейки по синтаксиса и фонетиката на езика на идите (идиш), ние сме народ със смесен произход (както и всички на света), със забележим тюркски елемент (може би хазари и кумани), южни славяни (роднини на българи и гърци) и прибалтийските славянски племена, подобни на сорбите. Племе с български корен, живеещо  през ІХ век на границата с Византия и балканските страни, приема юдаизма и се премества на север. На границата между немците и славяните - в Източна Германия - са живеели много славянски племена, изплъзнали се от и от католицизма, и от православието, и останали верни на своя Перун. Но и католици, и православни са наказвали вярващите в Перун със смърт. Възможно е юдаизмът да се е сторил  на едно от племената добър изход за измъкване от враждуващите цивилизации. Разгромът на Хазария с нейното отчасти юдеизирано население е могъл да изпрати вълна от бежанци в района на Прикарпатието и белоруските блата. Генетиката потвърждава тюркските, южнославянските, балтийско-славянските корени – както и следи от древните юдеи в тамошните хора.           Това ни сродява с палестинците, истинските потомци на древния Израел. Когато виждам мъжеството на младите бойци на Интифадата, стоящи пред танковете с прашка в ръка, си спомням за доблестта на Давид и героите му. Палестинците са потомци на общността, родила апостолите, Отците на Църквата, Дева Мария и Св. Георги Победоносец. Но нашите деди са вече друг, нов етнос, вкопчил се истерично в стремето на призрака. Това усеща и забележителният английски писател Честъртън. В разказа му “Лилавата перука” се появява херцог Ексмурски, криещ ухото си под причудлива лилава перука. Носели са се слухове за страшно проклятие, дяволско клеймо, ужасна форма на ухото, предавана в неговия род от поколение на поколение. Който види това адско ухо, ще полудее, говорили хората, съжалявайки последния потомък на древния прокълнат род. Само скромният католически свещеник отец Браун не се е уплашил и сваля перуката - под нея се оказва най-обикновено ухо. Херцог Ексмурски е забогатял еврейски финансист от тира на двойката Гусински-Березовски, който си купува титла и имение, а заедно с тях си присвоява и старинната легенда за “проклятието на Ексмуровци”.           Предците ни охотно са измисляли митове за лековерните гои, докато и самите те не повярвали в тях. Както скромното момиче Тес*, те се гордеели с въображаемото родство със сиятелните Дърбървиловци. Какво пък, не е трудно да се хвърля прах в очите на хората. Като млад, седемнадесетгодишен загорял и строен момчурляк, на плажа в Сочи се представях за сина на испански благородник, избягал в Съветския съюз след победата на Франко. Отдалечавайки се, улових думите на блондинка към брюнетка: “Каквото и да казват, кръвта и благородният произход си казват думата”. На този принцип се облягат и идите.           Потомците на древното палестинско еврейство сред нас се отличават лесно по искрената си любов към Палестина и към близките си роднини – коренния народ на тази прекрасна страна. А това означава, че последният избор е наш.   2000 год.

Източник

Благодаря на bulgarinut57, който ме насочи към източника.