Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2011 17:47 - ГОРЧИВИЯТ ВКУС НА “ПУСТИННА БУРЯ”
Автор: brink Категория: Политика   
Прочетен: 2689 Коментари: 0 Гласове:
1



Неизвестен автор

ВОЙНАТА В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ, (1991)
, черно на бяло доказа, че Суровият Нефт би могъл да бъде сериозно оръжие във всяка една локална война. По време на тези светкавични военни действия, за които истината все пак остана от човечеството скри-та, независимо от досадните предавания на CNN, бяха причинени над 100 изкуствени нефтени разлива в морето. Без да се броят онези върху сушата. В Морската Околна Среда постъпиха милиони барели суров иракски нефт. Скъпоценна стока, за която нациите в бедствено състояние не престават да мечтаят.

 

В КРАЯ НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ, Съюзните Обединени Сили вече имаха достатъчно практически опит за борба с подобни бедствия. Макар в по-малки мащаби. Техните военни експерти бяха изучавали задълбочено катастрофите с моторните танкери “Тори Каньон”, “Амоко Кадиз” и “Ексон Валдез”. Английските ВМС, американската Брегова Охрана, специализираните екологични подразделения на Франция, вече бяха имали работа с всичко това. Една възможност в повече, за прогнозиране на щетите и вредите от евентуални нефтени разливи. Които, разбира се, надхвърлиха всякакви очаквания.

 

В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ, в Персийския Залив годишно циркулираха около28 000 тежкотоварни танкери. Действаха над 800 сондажни кладенци. В Залива се намираха под експлоатация 25 островни платформи. Това добре се знаеше там, където трябва. Ако прословутата ООН действително се тревожеше за състоянието на Природната Околна Среда, за което едва ли не ежедневно пледира, тя би направила всичко възможно за да спести тазиизключително мръсна война за човечеството.

Това обаче не стана...

 

В КРАЯ НА 1991, правителството на Саудитска Арабия официално обяви, че два големи нефтени разлива се движат от бреговете на Кувейт. Скоро те станаха три. Размерите не бяха обявени. Макар, че сателитното наблюдение бе представило данни за това.

На своите подобни на телевизионно шоу брифинги, генерал Нор-ман Шварцкопф, определи петната като изходящи от терминала Мина-Ал-Бакр. Нищо повече. Самият той бе озадачен. Иракнезабавно обвини САЩ, че нарушава ред международни конвенции, които сам не бе подписал.САЩ отвърнаха със същото. Далеч по-убедително. Разузнаването се раздвижи и докладва, че войските на Ирак сами са отворили крановете на терминала при Сий Айлънд. Както и това, че спешно изпомпват в морето пет натоварени супертанкера, които се намират там. Чрез техните бордови помпени агрегати. Навярно иракските военни специалисти и техните невидими съветници считаха, че суровият нефт при климатичните условия на Персийския Залив, ще създаде отбранителен ефект подобен на онзи от химически оръжия. Кувейтският петрол е много лесно изпаряем. Но, съюзниците бяха добре екипирани. Изключая техните десантни кораби, на много от които тръбните магистрали се задръстиха с нефт. Но, Пентагонът обяви, че подобни операции са военно неефективни. Този открит екологически тероризъм целеше, да попречи на очакван брегови десант на Съюзниците. Който те проведоха чисто, ефективно и точно.

 

ЗА ДА БЪДАТ спрени изтичанията от Мина-Ал-Бакр, генералът заповяда бомбардировка на терминала. Нещо, което безуспешно бяха пробвали английските ВМС в далечната 1967 при катастрофата с м/т “Тори Каньон” пред Корнуел. Бомбардировката бе извършена с поразителна точност. Ракетите се самонасочваха, а освен това контролираха визуално от пилота и, по-някога от щаба. По този начин най-перфектните военни след английските доказаха, че на полето на честта грижата за екологията на света е празна прощална дума.

 

РЕЗУЛТАТИТЕ от неспасяемите пожари дадоха тежко отражение върху метеорологическата обстановка в света и, особено върху тази на Балканите. Тук паднаха т.н. “Черни Дъждове”, но не така обилно, както това стана над някои региони на Турция и Индия. Дори Калифорния не остана непоразена. Фино диспергираните нефтени саждени частици обходиха и, Българското Причерноморие на значителна височина. Като намалиха видимостта и проникването на слънчевата радиация. Доловимо с просто око. Никой не подозираше, че далеч подир приключване на военните действия, едно подобно въздействие е напълно възможно. Националната преса се запъти да включва български

контингент в тази регионална разправия, към която нацията нямаше никакво отношение. Освен да си прибере заемите от Ирак. Населението отново не бе оповестено. Както това се изисква традиционно при всякакви екологически бедствия. Здравето на българите - какво значение. Да живее политиката. (Всъщност, населението на страната вече бе подложено на по-слаби, но не по-малко вред-ни “Черни Дъждове”. По време на кремиране, на открито, на огромни количества бракувани вносни тютюни през лятото на 1987/89, тук и там из страната.)

 

ВЪВ ВОДИТЕ на Персийския Залив, преди започване на военните действия за които тук става дума, съществуваха над 657 вида молюски, 106 вида риба, 2 вида морски костенурки, както и стотици видове птици. Все още недостатъчно добре проучени от чистата наука и, изследователската практика. По онези брегове често домува и, нашенския щъркел. Може да се предполага, какво се бе случило, с гордия нашенски щъркел.

 

КЪМ 30.01.1991, международните застрахователни агенции докладваха, че разливите от терминала Сий Айлънд възлизат на 462 000 000 галона суров нефт. Всичко това трябваше да се заплаща. На потърпевшия. Застрахователните агенции бяха преди всичко с английски корен. Те нададоха вой до Бога. Което хвърли военните в отчаяние. Войната тръгна към претупване, на две - на три. Разкриването на иракските супертайни военни комплекси останаха да решават легалните органи на ООН. Това бе война със загуби за повече от две страни. Разливите на нефт надминаха всякакви очаквания. (Прословутата платформа на “Тексако” в Мексиканския Залив “Икcтокс Уан” през 1979 , бе разляла само 140 000 000 галона нефт във водата).

 

ВНЕЗАПНО, пресбюрото на генерал Шварцкопф оповести експертна оценка за големината на петното в Персийския Залив. То бе покрило 300 квадратни мили площ, при първоначална дължина от 60 морски мили. За неголемите размери на залива, 600х200 морски милиприблизително, това бе знамение, че нефтът скоро ще достигне морски бряг. Духаха много хубави горещи ветрове. Това се случи подир броени дни, при Кафджи. Където брегът вече бе изпоцапан не само с кръв, но и, с нефт. Иракчаните преди да се оттеглят, бяха разстреляли с артилерийска бомбардировка нефтените резервоари на Саудитска Арабия.

МАТЕМАТИЦИТЕ В САЩ, отдавна имаха готов математически модел. За движението на нефта и за пораженията, които той щеше да нанесе. Превенция не можеше да се постигне. Трябваше да се води борба с последствията. Компанията “Ейплид Сайънс Ъшосиейтс” от Нарангасет в САЩ, вече бе събрала данни от цивилни изкуствени спътници за размерите на замърсяването. И, се включи да помага. Моделът се оказа задоволителен. По време на една пресконференция, Валтер Врийлънд от Агенцията за Опазване на Природната Среда на САЩ заяви, че по време на войната ще се предприемат единствено “Пасивни Предпазни Мерки”. Това означаваше екологически мораториум до приключване на инцидента. Журналистите се опитаха да раздухат проблема, но кой знае защо, техните възмутени кореспонденции не попадаха на първите страници на медиите.

 

НЕЗАВИСИМО, че Саудитска Арабия притежаваше достатъчно добре обучен екип за борба с подобни бедствия, тя отправи призив към останалия свят за съдействие, и помощ. Не е известно нашата страна да се е подключила или отзовала. Това, щеше да бъде добра методическа школа и, извор на информация. Нефтени нашествия, предстоят и на България. От тях не е застрахована никоя морска държава. Публична тайна е, че възможните ежегодни партньорства и учения, рядко третират проблеми за опазване на Българското Причерноморие от нефтена инвазия.

Саудитска Арабия получи оферти за реална помощ, и подходящи екипи, от повече от двадесет страни включително СССР, която при тежки нефтени разливи се осланя на западни експедиционни екипи.

 

В ПРОБЛЕМИТЕ на море, както винаги решаваща дума има неправителствената организация към ООН, ИМО, находяща се в Лондон. С компетентен поглед върху проблемите на шипинга иСветовния Океан, тя отказа своята намеса в събитията. Нейният генерален директор, Уйлям О"Нийл, отговори уклончиво под предлог, че Международната Конвенция за Борба с Нефтени Замърсявания все още не е в сила. Така той деликатно опази независимото наднационално статукво на Международната Морска Организация - ИМО при ООН.

 

РАНО ЗАРАНТА на 21.01.1991, екип от американски експерти отлетя за Рияд, за да се заеме с борбата с нефта по американски. Не можеше да се чака решението на Световната Златна

Морска Костенурка - ИМО. Пазарът в САЩ се задъхваше за нефтопродукти. Американците не харесват да чакат на опашки за стока. Подобна бе задачата и, на операция “Пустинна Буря”. Да не бъдат чувствително засегнати международните петролни пазари. Което би предизвикало нова локална война.

 

В ЕКИПЪТ имаше представители на прословутата Брегова Ох-рана на САЩ. Странно, но ефективно военно формирование едновременно на подчинение на военните и, на цивилния министър на транспорта. Десетилетия под ред имитирана у нас анемично от различни“мероприятия” на Министерство на Транспор та, и на Комитет за Опазване на Природната Среда при Министерския съвет - София.

В екипа имаше представители на Агенцията по Околната СредаЕРА, чиито специални изследвания и разработки ползва половината цивилизован свят. Тя държеше пряка връзка с кабинета на Президента на САЩ, по отношение проблемите на екологията и, дори здравеопазването.

Представителите на Националната Океанографска и Атмосферна Администрация, трябваше да актуализират ежеминутните наблюдения над залива реализирани чрез сложна спътникова теле-комуникационна система.

Тяхна основна задача бе, заедно с представителите на вездесъщия Армейски Инженерен Корпус; който се намесва дори в артистични проекти касаещи Природната Околна Среда; да извършат качествена и количествена оценка на екологическите поражения от водената и, все още неприключила война. Като едновременно с това създадат подходящо информационно затъмнение. Но, гражданските формации бяха изпреварили отдавна държавните администратори. Те бяха изпратили наблюдатели и анализатори на место. За да бъдат наясно, къде ще отидат парите на данъкоплатците по време на войната. И, от къде биха могли да ги възстановят отново. Всичко това още веднъж напомня, че тази война САЩ, я имаха за чисто своя.

 

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, краят на войната вече се виждаше. Пред-стояха големи възстановителни работи. Следователно огромни по-ръчки. Значи, големи пари. А, големите пари са нещо, което всеки харесва. Особено бившите военни. Във Вашингтон, представи-телите на големите компании в сената и конгреса, техните лобисти, пришпориха нещата. Курсът на акциите на борсата внезапно се

раздвижи. Продавачите на акции намаляха. Купувачите станаха безброй. Стойността на акциите свързани с войната в залива, внезапно скокна нависоко.

 

МЕЖДУВРЕМЕННО, плаващите нефтени полета се придвижиха към Саудитския Бряг. Станцията за питейна вода при Ал-Кафджи, преработваща денонощно огромни количества морска в питейна вода, бе поразена. Тя бе незабавно закрита. Станцията даваше 90 процента от консумативната вода за Рияд. Спешно бе закрита и станцията за питейна вода в Джубаил. Засмукващите тръби, т.н. интейци, по които бяха работили и варненски водолази, се бяха задръстили с емулгирал нефт. Независимо от тежките бонови заграждения, които по изискване ги обграждат.

Мощният нефтен скимър “Ал-Ваасит”, който плаваше под неутрален норвежки флаг, заработи с пълна мощност. За да навакса проспаните години без капка нефт във водата. Ежедневно той събираше по 352 000 галона нефт, но това далеч не бе достатъчно. Нефтът продължаваше да нахлува и да се изнася все повече на юг, в посока на Бенгалския Залив. Нефтът бе суров и, необработен. Приложение на химически вещества и биопрепарати, бе забранено от съюзните военни власти. Това, не се отнасяше за Ирак.

 

В ДАЛЕЧНО МЕКСИКО, професор Хомеро Ариджис, ръководител на т.н. “Група на Стоте”предупреди, че победата на Съюзниците във войната в никакъв случай няма да компенсира загуби-те и пораженията върху екосистемата на Персийския Залив. Която, е от съдбовно значение за екосистемите на света като цяло.

“Групата на Стоте”, бе основана през 1985 и включваше в себе си над 100 известни личности в науката, изкуството и културатаХомеро Ариджис освен това бе известен писател. Той бе оглавявал множество успешни акции срещу комерсиализацията на улова на морски костенурки в Мексико, срещу замърсяването на въздуха в Мексико Сити, срещу ловът на специални видове пеперуди. Това бе една силна независима група от ентусиасти и, експерти.

Това бе групата, на която правителството на САЩ разчиташе при решаване на ред екологически проблеми, свързани с екологията в пограничните райони на САЩ и Мексико.

 

ЕЖЕДНЕВНО, войната поглъщаше по 500 000 000 долара. Не само в космоса, не само в небето, но и на сушата, и в морето, техниката бе от Идущия Век.

Изкуствените спътници ежеминутно предлагаха карти за раз-положението на противниковите войски, които всеки командир на поделение можеше да разпечата всеки момент от личния си преносим факс, който висеше през рамото му наместо командирски планшет. При това, с указания за наличие на предполагаеми минни полета и противникови формирования.

В далечна Калифорния, където от години не бе валяло и степите се самозапалваха периодично, рукнаха проливни дъждове. Учените свързаха този факт с горящите кладенци в Кувейт.

Един фермер от Тексас заплаши Президента, че ако синът му загине по време на войната, ще си има работа лично с неговия “Питон-375”.

Акциите на борсата отново паднаха. Войната се затягаше.

Сега, когато войната вече е история, пораженията на сушата са еднакво значителни, както в морето. Уникални животински видове, характерни единствено за пустините на Залива, бяха напълно изчезнали. Бяха премахнати цели редове в Пирамидата на Живота. Изцяло. Напълно. Завинаги. Вовеки. Как природата ще компенсира този чудовищен екологически вакуум, не е известно. Промишлените плантации за миди останаха закрити за двадесет години напред. Зелените костенурки бяха напълно погубени. Унищожени бяха дребните човешки популации на брега, в които рибарите живееха от ден за ден, с това що Бог е дал.

 

“ПУСТИННА БУРЯ”, се оказа далеч по-опасна и унищожителна, отколкото това би могло да се предположи. Тя даде да се разбере и доказа, че тромавият бюрократизиран апарат на ООН, може да допусне коалиция за борба с всеки завоевател. Но, е неспособна да предотврати война в екологически крехки и, уникални региони. А, такива региони се намират във всяка точка на Пла-нетата наричана Земя.

Тази, на пръв поглед съвсем светкавична война, даде да се разбере, че свръхтехнологизацията не може да предостави възможности за възстановяване или възпроизвеждане на всичко онова, което се нарича Природна Околна Среда.

Защото, за механизмите за нейното опазване и възстановяване знаем далеч по-малко, отколкото за методите за нейното унищожаване.

1993




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: brink
Категория: Политика
Прочетен: 586222
Постинги: 147
Коментари: 414
Гласове: 534
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031