Слава Богу, комунизмът (почти) свърши. Не, че днес не се сблъскваме с рецидиви на комунистическия манталитет и маниери, не. Но, ако днес някой възпитаник на комунистическа школа за подготовка на ръководни кадри, продължава по навик да играе ролята на гарант за “гнилостта” на Запада, демокрацията и капитализма, ако продължава да лъже без да му мигне оченцето за хора и събития, днес такъв не подлежи на държавни, правителствени и партийни награди и отличия за проявената си “революционна бдителност”. Днес, ако някой оправдава геноцидът в Сребреница, и в същото време лукаво “открива” в екстравагантностите на жадни за внимание напикаващи се професори или първопрохождащи пишман журналисти световен план на богатите за изтребление на бедните, повечето хора се досещат, че ги взема за канарчета не лауреат на правителствена награда, а хардлайнер на нелегална група, която се стреми към екстремна “свобода” за реализиране на “политическите” си цели и начинания. 

Не, че днес нямаме проблем с хилядите някогашни образователни аутсайдери, едва изкласили с 300 зора и безброй ходатайства гимназия, своевременно насочени към някогашните партийни школи, чието обучение и дипломи през 1990 бяха признати със закон за висше икономическо образование. Не, че не е проблем преподаваната в тези школи “Икономика”, базирана на принципа, че не математиката и количествените реалности в стопанството са важни, а лъжата, размера на тиражите й и най-вече горещите обещания за изгоди срещу поддръжката и доразвиването й в клевета и интрига.

Днес, ако неграмотник с двумесечно обучение по икономика в партийна школа се самообяви за “The economist”, за да може от по-удобна позиция да “громи капитализма”, наглото му невежество няма да бъде приветствано от официозите, нито бдителните му партийни другари и служби, ще могат да съсипят живота на онзи, който се почувства отвратен от жалкия фарс. Много по-вероятно е да се случи точно обратното, а на този печален херой на нашето време да му се привиди, че я глава му секат, я крака му разпъват или го горят на клада, да се завайка, че демокрацията е в опасност, (защото посягат върху “правото” му да лъже и едновременно да печели от лъжите си).

Ами така е, когато някой е бил научен на двумесечен курс по икономика, че без лъжа и измама няма печалба. Кой твърди, че Господ не си знае работата?