Постинг
12.01.2012 16:13 -
Военния план за Иран: Китай възпрепятства прилежния американски план за дестабилизиране на иранската петролна индустрия.
Има ли причина Китай да се самозастреля в крака, за да удовлетвори враждебните американски шовинисти?
Китайските лидери нанесоха удар на плановете на САЩ да задушат иранския износ на петрол, само часове преди вашингтонския министър на финансите - Тимъти Гайтнър да кацне в Пекин.
Трудно би могло да се намери по-добре насочено препятствие пред плановете на Вашингтон да събере международна тълпа, която да линчува иранската икономика.
Главен приоритет на визитата на Гайтнър, започваща във вторник, е да накара лидерите в Китай да отрежат вноса на ирански суров петрол, надявайки се по този начин да осакатят иранската икономика.
Правителството на САЩ изглежда вече успя да принуди Европейския Съюз и други азиатски вносители на ирански петрол - Япония и Южна Корея - да последват последните санкции на Вашингтон срещу централната банка на Иран, удряйки по този начин контролираната от държавата петролна индустрия.
За протокола - оркестрирането на санкции от страна на САЩ се базира на досадното и лъжливо обвинение, че "Иран се опитва да разработи ядрено оръжие" - което в действителност се чете "Вашингтон се нуждае от претекст, за да предизвика смяна на режима в Техеран с такъв, който да е подчинен на външната политика и бъдещите енергийни нужди на САЩ".
Китайците обаче, не желаят нищо от това. Проницателните китайски лидери много добре знаят, че същинските планове на САЩ нямат нищо общо с предполагаеми ядрени оръжия.
Висшият китайски чуждестранен дипломат Чен Ксяодонг заяви пред вестник Чайна Дейли: "Ние сме против налагането на каквито и да било едностранни икономически или петролни санкции срещу Иран" - точно това, което Гайтнър иска от пекинските си домакини да направят.
Ето няколко фактора, които може би формират гледната точка на Китай по въпроса.
Първо: Ядрената програма на Иран е в съответствие с ангажиментите на страната по Договора за неразпространение. Развиването на иранския капацитет за обогатяване на уран е изцяло в рамките на техническите ограничения за гражданска енергия и медицински цели, за което Иран нееднократно заявява, че е предназначена легитимната му ядрена програма. Китай по-рано заяви, че подкрепя иранските усилия за ядрена енергетика за граждански цели защото..., ами защото те са изцяло основателни и законни.
Второ: Китай е силно зависим от иранския суров петрол. 22% от целия внос на суров петрол в Китай идват от Иран. Наистина ли смятате, че втората (според някои изчисления - първата) най-голяма икономика в света ще рискува своите планове за растеж, заради удобството на американския шовинизъм?
Трето: Китайското правителство вероятно знае много добре, че водените от САЩ санкции са незаконни според международното право. Такава незаконност би могла да заблуди някои хора за известно време, но не и всички хора през цялото време. С други думи китайците, известни с дългия си поглед върху историята знаят, че подобно незаконно малтретиране не е устойчиво и ще приключи безуспешно.
Четвърто: Войните на Вашингтон в Либия, Източна Африка, Персийския залив и Централна Азия се дължат до голяма степен на желанието на САЩ да извоюва хегемонията си от доловимата конкурентна заплаха от Китай. Смята се, че Пекин вече изгуби своите инвестиции в Либия след блицкрига на САЩ/НАТО срещу северноафриканската държава. Защо Китай ще улеснява вандализма на САЩ срещу Иран, особено имайки предвид сериозните инвестиции направени в ислямската република за бъдещи петролни и газови проекти, в частност - развитието на South Pars Field - най-голямото известно находище на природен газ на планетата.
Пето: Арогантната самозаблуда на САЩ не познава граници. Само преди 2 месеца, президентът на САЩ, Барак Обама, беше на обиколка в страни от азиатско-тихоокеанския регион, договаряйки разполагане на военни сили и обобщавайки Китай като новата военна мишена на САЩ. (САЩ също така се намесиха в териториалния диспут между редица държави от региона, насъсквайки малките държави срещу Китай. Да не говорим за опитите на Вашингтон за създаване на азиатски военен алианс по подобие на НАТО - ASEAN)
За последната година САЩ неколкократно обвини и охули Китай като "валутен манипулатор" (Китай от години е прикрепил юана към щатския долар в нещо като валутен борд, за да се предпази от финансовите спекулации на FED).
Кандидатът за президент от републиканската партия - Мит Ромни, дори обвини Китай, че "краде от нас" - визирайки търговския баланс между двете държави. Малко е прекалено, най-меко казано, че банрутиращите и неизлечимо задлъжнели САЩ лаят срещу Китай, когато последният подпира американската икономика, изкупувайки пезполезните щатски съкровищни бонове.
Последните данни показват, че общият натрупан дълг на САЩ е около $16 трилиона, а търговският дефицит е от порядъка на $1.4 трилиона. Търговският излишък на Китай е $0.16 трилиона, което е около 10% от дефицита на САЩ. С други думи, корените на американския икономически колапс се намират в хроничните отношения на САЩ с целия свят, а не конкретно с Китай. Въпреки това, на китайските лидери им се налага да търпят безкрайните, арогантни и нелепи обвинения от страна на щатските политически фанатици. "Аха, ясно. А сега искате от нас да се застреляме икономически и стратегически в крака, във връзка с нашия съюзник Иран?"
САЩ може да имат най-страховитата военна машина на планетата. Но за да бъдем честни, в общи линии това е всичко. Във всяко останало отношение САЩ е бивш шампион тежка категория, който патетично се напива в кръчмата "Последен Шанс". И Китай знае това. Как? Защото плаща американската сметка... засега.
Китайските лидери нанесоха удар на плановете на САЩ да задушат иранския износ на петрол, само часове преди вашингтонския министър на финансите - Тимъти Гайтнър да кацне в Пекин.
Трудно би могло да се намери по-добре насочено препятствие пред плановете на Вашингтон да събере международна тълпа, която да линчува иранската икономика.
Главен приоритет на визитата на Гайтнър, започваща във вторник, е да накара лидерите в Китай да отрежат вноса на ирански суров петрол, надявайки се по този начин да осакатят иранската икономика.
Правителството на САЩ изглежда вече успя да принуди Европейския Съюз и други азиатски вносители на ирански петрол - Япония и Южна Корея - да последват последните санкции на Вашингтон срещу централната банка на Иран, удряйки по този начин контролираната от държавата петролна индустрия.
За протокола - оркестрирането на санкции от страна на САЩ се базира на досадното и лъжливо обвинение, че "Иран се опитва да разработи ядрено оръжие" - което в действителност се чете "Вашингтон се нуждае от претекст, за да предизвика смяна на режима в Техеран с такъв, който да е подчинен на външната политика и бъдещите енергийни нужди на САЩ".
Китайците обаче, не желаят нищо от това. Проницателните китайски лидери много добре знаят, че същинските планове на САЩ нямат нищо общо с предполагаеми ядрени оръжия.
Висшият китайски чуждестранен дипломат Чен Ксяодонг заяви пред вестник Чайна Дейли: "Ние сме против налагането на каквито и да било едностранни икономически или петролни санкции срещу Иран" - точно това, което Гайтнър иска от пекинските си домакини да направят.
Ето няколко фактора, които може би формират гледната точка на Китай по въпроса.
Първо: Ядрената програма на Иран е в съответствие с ангажиментите на страната по Договора за неразпространение. Развиването на иранския капацитет за обогатяване на уран е изцяло в рамките на техническите ограничения за гражданска енергия и медицински цели, за което Иран нееднократно заявява, че е предназначена легитимната му ядрена програма. Китай по-рано заяви, че подкрепя иранските усилия за ядрена енергетика за граждански цели защото..., ами защото те са изцяло основателни и законни.
Второ: Китай е силно зависим от иранския суров петрол. 22% от целия внос на суров петрол в Китай идват от Иран. Наистина ли смятате, че втората (според някои изчисления - първата) най-голяма икономика в света ще рискува своите планове за растеж, заради удобството на американския шовинизъм?
Трето: Китайското правителство вероятно знае много добре, че водените от САЩ санкции са незаконни според международното право. Такава незаконност би могла да заблуди някои хора за известно време, но не и всички хора през цялото време. С други думи китайците, известни с дългия си поглед върху историята знаят, че подобно незаконно малтретиране не е устойчиво и ще приключи безуспешно.
Четвърто: Войните на Вашингтон в Либия, Източна Африка, Персийския залив и Централна Азия се дължат до голяма степен на желанието на САЩ да извоюва хегемонията си от доловимата конкурентна заплаха от Китай. Смята се, че Пекин вече изгуби своите инвестиции в Либия след блицкрига на САЩ/НАТО срещу северноафриканската държава. Защо Китай ще улеснява вандализма на САЩ срещу Иран, особено имайки предвид сериозните инвестиции направени в ислямската република за бъдещи петролни и газови проекти, в частност - развитието на South Pars Field - най-голямото известно находище на природен газ на планетата.
Пето: Арогантната самозаблуда на САЩ не познава граници. Само преди 2 месеца, президентът на САЩ, Барак Обама, беше на обиколка в страни от азиатско-тихоокеанския регион, договаряйки разполагане на военни сили и обобщавайки Китай като новата военна мишена на САЩ. (САЩ също така се намесиха в териториалния диспут между редица държави от региона, насъсквайки малките държави срещу Китай. Да не говорим за опитите на Вашингтон за създаване на азиатски военен алианс по подобие на НАТО - ASEAN)
За последната година САЩ неколкократно обвини и охули Китай като "валутен манипулатор" (Китай от години е прикрепил юана към щатския долар в нещо като валутен борд, за да се предпази от финансовите спекулации на FED).
Кандидатът за президент от републиканската партия - Мит Ромни, дори обвини Китай, че "краде от нас" - визирайки търговския баланс между двете държави. Малко е прекалено, най-меко казано, че банрутиращите и неизлечимо задлъжнели САЩ лаят срещу Китай, когато последният подпира американската икономика, изкупувайки пезполезните щатски съкровищни бонове.
Последните данни показват, че общият натрупан дълг на САЩ е около $16 трилиона, а търговският дефицит е от порядъка на $1.4 трилиона. Търговският излишък на Китай е $0.16 трилиона, което е около 10% от дефицита на САЩ. С други думи, корените на американския икономически колапс се намират в хроничните отношения на САЩ с целия свят, а не конкретно с Китай. Въпреки това, на китайските лидери им се налага да търпят безкрайните, арогантни и нелепи обвинения от страна на щатските политически фанатици. "Аха, ясно. А сега искате от нас да се застреляме икономически и стратегически в крака, във връзка с нашия съюзник Иран?"
САЩ може да имат най-страховитата военна машина на планетата. Но за да бъдем честни, в общи линии това е всичко. Във всяко останало отношение САЩ е бивш шампион тежка категория, който патетично се напива в кръчмата "Последен Шанс". И Китай знае това. Как? Защото плаща американската сметка... засега.
Finian Cunningham is Global Research"s Middle East and East Africa correspondent
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Изследване на Глобализацията
2. bulgarinut57
3. Zero Hedge
4. F William Engdahl
5. Modern History Project
6. Григор Симов
7. juliannikolov
8. от извора
9. Захариада
10. ние вече не спим
11. legna
12. silverfox
13. d3bep
14. saradiva
15. integritylife
16. slovoborstvo
17. Бдителният гражданин
18. knowledgefiles
19. sacred-texts
20. pyramidsnoon
21. secretarcana
22. Късна Пролет - Билки
23. krizata
24. Международна Еврейска Анти-Ционистка Мрежа
25. practical action
26. balkanec
27. STOP NATO
28. .
29. landdestroyer
30. info-wars
2. bulgarinut57
3. Zero Hedge
4. F William Engdahl
5. Modern History Project
6. Григор Симов
7. juliannikolov
8. от извора
9. Захариада
10. ние вече не спим
11. legna
12. silverfox
13. d3bep
14. saradiva
15. integritylife
16. slovoborstvo
17. Бдителният гражданин
18. knowledgefiles
19. sacred-texts
20. pyramidsnoon
21. secretarcana
22. Късна Пролет - Билки
23. krizata
24. Международна Еврейска Анти-Ционистка Мрежа
25. practical action
26. balkanec
27. STOP NATO
28. .
29. landdestroyer
30. info-wars