Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2011 10:09 - Русия срещу новите татари и кръстоносци
Автор: brink Категория: Политика   
Прочетен: 2909 Коментари: 4 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Източник

Комнен БЕЧИРОВИЧ

Има ли някой, който да не е видял или чул по телевизията, по радиото, да е прочел във вестниците за жаждата за свобода и справедливост на украинския народ? За страстното му желание да се освободи от заробващата руска опека и да се присъедини към Европейския съюз и НАТО; за спонтанния и демократичен характер на манифестациите в Киев; за намесата на руснаците в делата на Украйна и за пълната невинност и лоялността на западняците; за фалшифицирания вот и откраднатата победа на опозицията по време на президентските избори в тази страна през ноември-декември 2004 г.?! Казваха, че съдбата на света била суспендирана до идването на Виктор Юшченко начело на Украйна, с лице, мистериозно опустошено от акне, човека, въздигнат до рицар, ако не и мъченик на демокрацията? Обаче гигантският оранжев фарс в Киев, препредаван от медиите по целия свят, бе замислен, поставен на сцена и финансиран от САЩ. Те продължават без отдих своята мащабна конспирация против Русия. Очевидната цел е тя да бъде дестабилизирана и отслабена, преди да могат да я подчинят, да я откъснат от нейните богатства, да я разчленят и да я заличат от картата на света. На онзи, който още се съмнява, е достатъчно да отвори книгата, написана преди осем години от американския геополитик, апостола на “Новия световен ред” Збигнев Бжежински - “Голямата шахматна дъска”. В нея той развива идеи за обявяването на геостратегически фалит на Русия в бившите съветски републики и в цяла Евразия. Именно този поляк по произход и натурализиран американец, като съветник на президента Джими Картър, от 1977 до 1981 г., замисли афганския ислямистки капан за руснаците. Въобще не се усъмни, че ислямисткото зло може да закъснее и да се обърне и срещу Америка. Въпреки това, рухването на Съветския съюз бе ускорено. По този начин Бжежински стана главният вдъхновител на хегемонистичната политика на САЩ - със също толкова зрелищни резултати, както войната против сърбите, отворена от неговата ревностна ученичка Мадлин Олбрайт, както и приноса за разширяването на НАТО на Изток с оглед завладяването на Евразия. Властта на талибаните в Афганистан трябваше да бъде съборена с цената на ужасна война. В лоното на ислямския свят се появи хидрата “Ал Каида”, последва апокалипсисът над Манхатън от 11 септември 2001 г.. Осъществиха се и други терористични акции като затъването на американските сили в Ирак, надигащият се призрак на новите войни - срещу Иран, Сирия, Северна Корея и дори Русия. Накрая дойде и всеобщият антиамериканизъм. Ето това са някои от чудовищните плодове на престъпната доктрина на Бжежински. Толкова чудовишни, че е възможно този велик гуру на американското господство над света да се окаже виновник за погубването на Америка. Нейният зъл дух, нейният Мефистофел! Омразата към Русия, едновременно атавистична, рационална и студена, равна само на онази, от която се вдъхновяваха нацистките идеолози, се прояви особено по въпроса за Украйна. Нейното откъсване и отдалечаване от руската сфера Бжежински превъзнася с цел да се приключи завинаги с имперските амбиции на Москва. “Независимостта на Украйна модифицира дори характера на руската държава - пише той. - Само поради този факт този нов важен случай върху евразийската шахматна дъска става геополитически кивот.

image
Богдан Хмелницки, 
легендарният предводител на украинското въстание 
срещу полското подтисничество.

Без Украйна Русия престава да бъде империя в Евразия. И дори ако въпреки всичко се опита да скрие един подобен статут, центърът на тежестта ще бъде изместен. А тази, по същество азиатска империя ще бъде обречена на нова слабост, и въвлечена в постоянни конфликти със своите неспокойни васали от Средна Азия”. По-нататък: “Без Украйна и нейните 52 милиона славянски братя, всеки опит за имперска реставрация, управляван от Москва, е обречен да срещне продължителната съпротива на населението, станало твърде взискателно по въпроса за неговата национална и религиозна идентичност.” Бжежински се връща на темата по натрапчив начин. Отхвърля даденото от Бога право на Русия, стига дотам, че да оспорва органичната връзка, която свързва двете страни. Той поддържа изкуственото създаване на Украйна в сегашните й граници (създадени от болшевиките, обладани от манията да се борят с прочутата великоруска хегемония), пледира за суверенитета на Украйна върху Кримския полуостров (подарен на тази република от Хрушчов през 1954 г.) и приветства системния отказ на украинските ръководители от естествения съюз с Русия и Беларус. Точно обратното, Бжежински набляга на създаването на съюза, покровителстван от Вашингтон, между Грузия, Украйна, Узбекистан, Азърбайджан и Молдова (ГУУАМ, б. пр.), в отговор на споразуменията между Русия и Беларус. Не се уморява да повтаря, че Украйна съставлява главния залог при изтласкването на Русия (т. нар. roll-back). Тоест новата стратегия, която трябва да замести сдържането, разработена от Джордж Кенън през 1974 г. и практикувана близо половин век на “студена война”. Доктрина, която не цели нищо друго, освен да отслаби Русия, да я отреже от цялата й южна част и от Черно море, да я изтласка окончателно в границите отпреди Петър Велики и Екатерина Втора. Доктрината на Бжежински не почива на географски, исторически и етнически дадености. Тя съзнателно игнорира епохата на Киевска Рус през Х и ХІI в. с нейните суверени Рюричите (като Владимир Велики, покръстил Русия през 988 г.; Ярослав Мъдри, който след Карл Велики обнародвал първия кодекс със закони в Европа, известната “Русская правда”; Владимир Мономах, неуморим воин, който провел победоносно 85 отбранителни експедиции и довел империята на Киев до нейния апогей, преди да бъде унищожена от монголите). За стратега на погубването на Русия в полза на САЩ, битката на Куликово поле през 1380 г., където Дмитрий Донски разбил тататрите и започнал освобождението на Русия от монголското иго, никога не се е състояла! Както и казашкото въстание, водено от Богдан Хмелницки през 1646 г. с цел освобождаването на Украйна от жестокото полско подтисничество. Движение, което довело до създаването на Събранието от Переславл през 1654 г., помолило цар Алексей Михайлович да закриля цялата част на страната източно от Днепър - нещо, което той приел. В аргументацията на Бжежински няма никаква следа и от битката при Полтава през 1709 г., където Петър Велики смазал в самото сърце на Украйна армията на Карл ХІІI и тази на неговия съюзник, хетманът-предател Мазепа. Така бил сложен край - след тридесет години! - на войната на Севера и на шведския империализъм.

image
Петър Велики

Освободителните войни на Екатерина Втора - от 1769-1774 г. и тази от 1787-1791 г., които отървали от турското робство цяла Южна Русия, както и Бесарабия и Молдова, и позволили основаването на Одеса и на Севастопол в Крим, също не са се случвали никога! Според Мефистофела. Украинците ще да са били толкова потиснати от руснаците, че големите държавници като Григорий Потьомкин и Александър Безбородко (произхождащи от Украйна) никога не са администрирали Руската империя! Накрая Гогол, гигант на руската и световната литература, роден в Полтава, сигурно ще да е бил един чисто украински автор! В действителност, отрязвайки я от Украйна, искат не само да ограбят териториите на Русия, но и от нейната история и нейната цивилизация. Единствената абсолютна даденост, засягаща Украйна, която свети в ума на Бжежински, и която надделява над всички други (над географията, историята, етнографията и етимологията), е именно полската химера за украинската нация. Тя беше заимствана и развита главно от Пантелеймон Кулиш (писател) и Михаил Грушевски (историк). А после - от болшевиките, които си послужиха с последната. Те щяха да придадат реалност на фикцията във формата на украинска република, узурпираща обширни територии от Стара Централна Русия. Макар че думата “украина” на руски и “краина” (на сръбски) означава единствено "граница". В случая - тези на Полша срещу татарите, разделящи дълго време с нея южните руски земи. Разбира се, за суров антикомунист, какъвто е Бжежински, болшевиките и техните наследници несъмнено са се провалили позорно във всички области. Освен в една: създаването на редица републики, и в частност тази на Украйна, върху развалините на имперска Русия. Там те успели прекрасно. Фактически Бжежински вижда Украйна през свойствените му полски антируски фантазии, съгласно логика, привидно солидна, но поставена в служба на американското проникване в сърцето на Русия. Повече от едно десетилетие след изработването й, тази програма не спря да се прилага, за да познае своята пълна колоритна реализация през миналата есен в Киев. Тук бяха ангажирани такива поддръжници на демокрацията като милиардерът Джордж Сорос, с неговото “Отворено общество”, бившия шеф на ЦРУ Джеймс Улси с неговата “Фрийдъм хаус”, бившият държавен секретар на САЩ, цитираната по-горе Мадлин Олбрайт, с нейния “Национален демократичен институт”, както и Националната фондация за демокрация, едно от множеството разклонения на ЦРУ. За да бъдем по-изчерпателни, към тези организации, всяка от които се доказа по време на революциите, наречени “кадифени” (в Сърбия през 2000 г. и в Грузия през 2003 г.), трябва да добавим и Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID), пряко свързана с американското правителство. Явно Бжежински далеч не ограничава своята стратегия само до Украйна, понеже ще стигне дотам, че да превъзнася разпадането на самата Руска федерация чрез децентрализацията. Така ще се остави свободно поле на ЦРУ върху голямата шахматна дъска, каквато е Евразия. “Една по-децентрализирана Русия би имала по-малко имперски цели. Една по-отворена конфедерация, която ще включва европейска Русия, една република Сибир и една Далекоизточна република, би имала повече възможности." В същото време Бжежински възхвалява демократичните достойнства на Турция, въпреки репресивната политика на последната към кюрдите. Приветства и завръщането на нейното влияние в Кавказ. Продължава да се представя за покровител на чеченските ислямистки фанатици и да жестикулира като един човек на мира между тях и руснаците. Бжежински намига на комунистически Китай по въпроса за Сибир, кани ЕС да се присъедини към САЩ в тяхната акция, целяща погиването на Русия. И признава, че фамозното “отговорно стратегическо партньорство”, предложено от Вашингтон на Москва, за да водят заедно световните дела, било измама, предназначена да излъже руските ръководители - както националистите, така и западниците. “В намеренията на САЩ никога не е влизало споделянето на тяхното световно превъзходство. И дори да го бяха предвидили, другото им “аз” съвсем не беше в състояние да го приеме” - пише той, наслаждавайки се на многото спънки на Русия. Не без цинизъм добавя: “Откакто се появиха първите разминавания между “отговорните стратегически партньори”, диспаритетът на всички нива (политическа мощ, финансово влияние, способност за технологично обновление, сила на културното привличане) показва безсмислието на тази концепция. Не беше необходимо повече, за да направят извода редица руснаци, че този лозунг, изкован от американците, имаше за задача просто да ги заблуди.” Тази тактика действаше чудесно по времето на Елцин. При него, за да осигурят слизането на Русия в ада, САЩ и техните съучастници от ЕС играеха с два важни коза: демокрацията и болезнената наклонност към алкохола на персонажа, съюзена с невежеството. С идването на Путин обаче, нещата започнаха да се променят. Той опита да спре катастрофата. Взе мерки за възстановяване на държавността, за ограничаване могъществото на олигарсите, за отнемане на узурпираните от тях национални блага, реши да ограничи властта на губернаторите в полза на централната власт (с цел да се избегне балканизацията на Русия). Тези стъпки бяха квалифицирани от истаблишмънта на Запад като авторитарни отклонения на Путин. Отвореното писмо до държавните и правителствените шефове от ЕС и НАТО, съчинено от 115 безусловни атлантици, веднага след трагедията в Беслан, насърчи отговорните западни политици да спрат да се ръкуват с Путин. Това е много показателно за днешната русофобия на Запада. И по-точно, свидетелства за натрапчивата мисъл, че накрая ще видят руският гигант да се възправя отново, след като прекалено дълго стоя на колене. Изчерпателният списък на подписалите това писмо (сред тях и корифеи на хуманизма и демокрацията като Вацлав Хавел, Ричард Холбрук, Джеймс Улси, Хосе-Мария Аснар, Андре Глюксман или Бернар Кушнер) може да се намери на сайта Reseau Voltaire, който чрез своя неконформизъм и интелигентност, оправдава напълно името, което носи (Волтер - б. пр.). Разбира се, най-необикновеното е, че студеното чудовище Бжежински е изпаднал дотам да третира Путин като Мусолини (в сп. “Уолстрийт джърнъл”, 20.09.2004 г.). И да сравнява днешна Русия с фашистка Италия, пишейки: “Режимът на господин Путин в много отношения напомня за фашизма на Мусолини. Дучето съдействаше влаковете да се движат навреме, той централизира политическата власт в името на шовинизма, наложи политически контрол върху икономиката, без да я национализира. Фашисткият режим споменаваше националното величие и дисциплината и възпяваше мита за едно уж славно минало.” И така нататък, всичкото, подчинено на перверзната логика, според която един американизиран поляк с невъзможно за артикулиране име, съкратено на Збиг., може да бъде голям патриот на САЩ, докато президентът на Русия не може да бъде такъв в собствената си страна!

И последният му труд (на Бжежински, б.р.) “Истинският избор” продължава да ласкае, подобно на изкусителя на Фауст, имперските демони на Америка. И да я издига заплашително срещу Русия и останалия свят. Русия трябва да съзнава това, и подминавайки обвиненията и гротескните клевети, на които е обект, да продължава да взема подходящите мерки - политически, икономически, военни и други, за да може да се противопостави, както в епохата на Невски и Донски, на новите кръстоносци и на новите татари - тези на демокрацията.





Гласувай:
3



1. анонимен - Словестните изстъпления
07.12.2011 14:59
на този руснак показват до каква степен Русия е затънала не толкова във фашизма на Мусолини, колкото в националсоциализма на Хитлер.Сега в Русия намират почва за развитие трите тоталитарни идеологии, причинили на ХХ век най-големите в историята на човечеството страдания и разрушения, а именно, комунизма, фашизма и националсоциализма.Това е така, защото по принцип руснакът е дълбоко комплексиран.Той се лута между руския имперски шовинизъм и дълбокото неизлечимо душевно заболяване, наречено достоевщина.
Слава Богу, пословичната руска некадърност докараха Русия до това състояние, в което е сега.Разпадаща се държава, със засирващи се сепаратистки движения във всички съставляващи я републики и автономни области.Алкохолизирано население с нарастваща смъртност и намаляване на продължителността на живота до равнището на бедните африкански държави.Русия се е превърнала в суровинен придатък на развитите държави от Европа и Азия, подобно на държави като Саудитска Арабия и Нигерия.
Жалкото положение, в което се намира Русия, кара някои руснаци, болезнено страдащи от великоруски шовинизъм, като автора на този умопомрачителен текст Комнен Бечирович, да лее безсилна злоба към Запада и свободния свят.На руснаците все някой им е виновен за своята нещастна съдба.
цитирай
2. brink - до 1. анонимен
07.12.2011 15:54
Здравейте,
Бихте ли коментирали явлението BRICS на световната политическа сцена?
цитирай
3. анонимен - Здравейте и от мен, анонимника №1
07.12.2011 20:44
Казвам се Петър и така ще се подписвам в постингите, които бих писал във вашия блог.
Искате да коментирам BRICS.Пълво не бих го нарекал явление.И петте държави членуват в Г20.Това е клубът на първите 20 държави с най-голяма икономика като БВП.Този клуб беше създаден по инициатива на САЩ по времето на Буш-младши и страните участнички в този клуб бяха определени от САЩ.Този клуб редовно се събира ,за да обсъжда световните икономически проблеми.Освен този клуб, има и Г7.Той включва държавите с най-голям БВП, но с демократични управления.Той също има своите редовни събирания.Двата клуба имат своите критерии и мотиви за съществуване.BRICS доколкото ми е известно не са институциализирани като клуб.Няма ясен критерий за неговото съществуване като икономически, а още по-малко като политически клуб.Срещите до сега, които са правени в този формат са инцидентни.Това са държави от категорията "развиващи се" с нисък социален статус на своите населения.Техният политически статус е много различен.Всяка страна е с нарастващо регионално влияние, но едни заради своето нарастващо производство, други заради своите суровини, а трети като демографски регионален фактор.Така например Китай и Русия са съседни страни с противоположни интереси и между тях е твърде възможно да настъпят напрежения.
цитирай
4. анонимен - izviniavam se za namesata,no
16.12.2011 02:04
mnogo bih iskala petur da izloji sam svoeto vijdane za jivota v dneshni dni po sveta.ne namiram slovesnite izliiania na rusnaka za bezpochveni.navsiakude po sveta rabotiat pipalata na tezi klubove G7 i G20.te ne sa novoizlupeni te sa prosto podnoveni ili preimenuvani stari organizatsia.i rabotiat po plana nov svetoven red.tozi plan se pridvijva 2000 godini.trudnichko e ,no s vsiak godina vse po pritiskat chovechestvoto v svoite pipala ili paiajini.zasht o triabva vsichki hora da misliat kato tezi,koito jiveiat v zakonitte na tezi klubove.vidno e che ne polititsite upravliavat te obeshtavat tova koeto razuznavachite sa uznali ,che ochakvat masite a sled tova praviat tova,koeto iskat finansiralite kampaniata im.razbirate,che niama suvpadenia v tezi iskania.to i v bedna bg e sushtoto samo zashtoto sme imali calendar ot 7000 godini i nachina na jivot da se izhranvame ot zemiata.nauchiha rusnatsite da ne se hraniat ot neia,nauchiha i nas.nashata e malko i leko poleko s blagosloviata na upravliavashtite za julti stotinki shte ni ia vzemat.de za molove ,de za zamutsi,de za ofisi,de za munichuk biznes.taka e vse niakoi e kriv za rusnatsite ukraintsite moldovtsite surbite makedontsite bulgarite rumuntsite,zashtoto sme chasti ot ednoto tsialo na onaia bulgaria koiato ima letobroene poveche ot 7000 godini.koiato ne imala ikonomicheska depresia blagodarenie na neia nachin na jivot i bit.tezi chasti ot neia ,koito sa se romanizirali rusifitsirali sa imali e dnes nie se amerikanizirahme i nie imame kriza ,koiato ne se reshava a se zadulbava.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: brink
Категория: Политика
Прочетен: 586360
Постинги: 147
Коментари: 414
Гласове: 534
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031