От Уикипедия: "Противостояването в политическата власт на Русия произхожда следствие на промените в конституционното устройство, новата Конституция и социално-икономическото развитие на Руската федерация.

Президентът Елцин настоява за бързо приемане на новата Конституция, засилване на президентската власт и либерализиране на икономическите реформи.

От друга страна Върховния съвет и Събранието на народните депутати — за съхраняване на цялата власт на парламента, и против излишни, необмислени реформи („шокова терапия“), при провеждане на радикалните икономически реформи.

Кулминация на конституционната криза стават кръвопролитните стълкновения при московското кметство, телекомуникационната кула Останкино и при атаката на Дома на Съветите (Белия Дом), както и сблъсъци около издигнатите барикади в центъра на столицата Москва, на 3—4 октомври 1993 година."

През 2002, ЦРУ направи опит да свали от власт президента на Венецуела - Уго Чавес - чрез военен преврат. На 11 Април 2002 е организиран марш на подкрепяната от САЩ опозиция към президентския дворец. Снайперисти, скрити в сградите в близост до двореца откриват огън по протестиращите, убивайки 18. Венецуелската и международната преса твърди, че Чавес "избива собствения си народ" и във връзка с това оправдава военния преврат, представяйки го като "хуманитарна интервенция". В последствие бе доказано, че превратът е организиран от ЦРУ, но самоличността на снайперистите така и не бе установена.

Тайланд Април 2010



На 12 Април 2010, Christian Science Monitor публикува подробен доклад на бунтовете в Тайланд между активистите "червени ризи" и тайландското правителство. Заглавието гласи: "Тайландските протести на "червените ризи" са помрачени от неизвестни снайперисти, парад на ковчези."

Подобно на своите колеги в Тунис, тайландските червени ризи призовават за оставката на тайландския премиер.

Твърдият отговор на правителствените сили за сигурност получава индикация в пресата, но този път е публикувана и версията на правителството за случващото се: "Г-н Абхисит използва официално телевизионно обръщение, за да разкаже своята история. Той обвини престъпни, въоръжени мъже или "терористи" за прекомерното насилие (най-малко 21 са загинали и 800 са ранени) и подчерта, че е необходимо разследване на убийствата, както на войници, така и на протестиращи. Държавната телевизия неколкократно излъчи кадри на войници, попадащи под обстрел с куршуми и експлозиви."

Статията на CSM продължава с цитати на тайландски военни и неназовани западни дипломати:
"Военни наблюдатели разказват, че тайландските войници се натъкнали на капан, потготвен от агенти провокатори с военна експертиза. Предизвиквайки с обстрел войниците след мръкване и провокирайки хаотични битки с невъоръжени протестиращи, неизвестните осигурили тежки загуби и от двете страни.
Някои са уловени на камери или фотоапарати, или са били видяни от репортери. "Снайперисти са се целили във полеви военни командири, което е индикация за определена степен на предварителна потготовка и планиране, както и познаване на действията на военните", казват западни дипломати, информирани от тайландски официални лица. Докато водачите на протеста отричат употребата на огнестрелни оръжия, заявявайки че тяхната борба е ненасилствена, остава неясно дали радикали в движението са знаели за капана.



"Не може да твърдиш, че си мирно политическо движение и да имаш арсенал от оръжия за всеки случай. Не може да имаш и двете", казва западен дипломат в обичаен контакт с лидери на протестиращите.[5]
Статията на CSM също така изследва възможността снайперистите да са били нередовни елементи от тайландските военни или агенти провокатори използвани за оправдание за твърдо справяне с демократичната опозиция. Тайландския управляващ елит в момента е под натиск от група, наречена "Червените ризи".[6]

Киргизстан Юни 2010

През Юни 2010 в централноазиатската република Киргизстан избухна етническо насилие. Широко бе разпространена информацията, че неустановени снайперисти са открили огън по членове на узбекското малцинство в страната. Eurasia.net съобщава:
"В много узбекски махали, жителите предоставят убедителни свидетелства за въоръжени лица, обстрелващи кварталите им от високи точки. Хора, барикадирали се в квартал Аригали Ниязов например, свидетелстват за въоръжени мъже на горните етажи на общежитието на близкия медицински институт, откъдето има видимост към тесните улици на квартала. Те казват, че по време на кулминацията на насилието, тези въоръжени мъже са прикривали със снайперистка стрелба мародерите, нападнали квартала. Хора от други узбекски квартали разказват подобни истории.



"Сред слуховете и непотвърдените информации, циркулиращи в Киргизстан след насилието от 2010 има твърдения, че водоснабдяването в узбекските райони е щяло да бъде отровено. Такива слухове също са били разпространявани и срещу режима на Чаушеску в Румъния по време на подкрепения от ЦРУ преврат през 1989. Eurasia.net продължава:
"Много хора са убедени, че са видели чуждестранни наемници действащи като снайпери. Въпросните чужди бойци се отличавали по външния си вид - жителите съобщават, че са видели чернокожи снайперисти, както и високи, руси жени - снайперисти от балтийските страни. Също популярно е твърдението, че английски снайперисти са бродили по улиците на Ош, стреляйки по узбеки. Не съществува независимо потвърждение на подобни наблюдения от чужди журналисти или представители на международни организации".[7]
Никое от тези сведения не е било разследвано, нито потвърдено. Невъзможно е да се направят твърди заключения въз основа на тези истории.
Етническото насилие срещу узбекските граждани в Киргизстан избухва едновременно с народни бунтове срещу подкрепяния от САЩ режим, които много анализатори приписват на машинациите на Москва.
Режимът на Бакиев идва на власт след подобен народен бунт, подкрепен от ЦРУ и познат на света като "Революция на лалетата" през 2005.
Намираща се на запад от Китай и граничеща с Афганистан, република Киргизстан е домакин на една от най-големите и най-важни американски военни бази в Централна Азия - военновъздушната база Манас, която е от жизнено значение за натовската окупация на съседен Афганистан.
Година по-рано, режимът на Бакиев обяви, че ще затвори базата, след като от Русия му обещават заем в размер на 2 млрд. долара. Впоследствие Бакиев се отказва от това намерение, но значително се увеличава цената, която САЩ плащат, за да ползват базата - от 17 на 60 милиона долара годишно. След свалянето на режима на Бакиев отношенията САЩ - Киргизстан останаха добри под новия режим на президентката Роза Отунбаева. Това не е изненада, тъй като Отунбаева по-рано участва в създадената от САЩ "Революция на лалетата" 2004, взимайки властта на външен министър.
До днес не е проведено надлежно разследване за произхода на етническото насилие, разпространило се в южен Киргизстан през 2010, нито са идентифицирани и задържани мародерските банди от "неизвестни снайперисти".
Имайки предвид геостратегическата важност на Киргизстан за САЩ и Русия, както и множеството предишни документирани случаи на употреба на "отряди на смъртта" за разделяне и отслабване на държави с цел поддържане на доминацията на САЩ, тяхното вмешателство не може да бъде изключено. Един от ефективните способи да се поддържа хватката върху централноазиатските държави (а и не само върху тях) е да се изостря етническото напрежение.
В изданието си от 6 Август 2008, руският вестник Комерсант съобщава за откриването на скривалище с американско оръжие в къща в киргизката столица Бишкек, наета от двама американски граждани. Посолството на САЩ тогава твърди, че оръжията са били използвани за "анти терористични" упражнения. Това обаче не е потвърдено от властите в Киргизстан.[8]
Скритата военна поддръжка на САЩ за терористични групи в бившата Федеративна Република Югославия се доказа като ефективна стратегия за създаването на условия за "хуманитарните бомбардировки" през 1999. Ефективен начин за задържането на правителството в Бишкек на страната на Америка би било да се настоява за присъствието на САЩ и ЕС в страната за осигуряване на защита за узбекското малцинство.
Военна интервенция, подобна на тази в бивша Югославия от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/O.S.C.E.) вече бе пропагандирана от New York Times, чиято подвеждаща статия относно бунтовете от 24 Юни 2010 носи заглавие: "Киргизстан моли Европейския корпус за сигурност за полицейски екипи". Статията е подвеждаща, защото заглавието противоречи на същинското съдържание на статията, което цитира Киргизско официално лице:
"Правителствен гоеорител съобщи, че е имало дискусия с ОССЕ за външно полицейско присъствие, но не може да потвърди, че конкретна молба за това е отправена." (забележете колко тънка е манипулацията на информация)
Няма никакво доказателство в статията за каквато и да било молба от страна на правителството на Киргизстан за военна или полицейска интервенция (нито за това кой е инициирал дискусията). Всъщност статията предоставя доказателства за противното. Така или иначе, преди читателя да има шанса да прочете обяснението на Киргизкото правителство, Ню Йорк Таймс представя вече ужасно познатия разказ за потиснато население, което моли Запада да дойде и да бомбардира или окупира страната им:
"Етнически узбеки в южната част на страната настояват за международна намеса. Много узбеки казаха, че са били атакувани в техните квартали не само от цивилни банди, но също така от киргизки военни и полицейски служители"[9]
Едва в края на статията откриваме, че представители на киргизките власти (от Националната служба за сигурност) обвиняват подкрепяния от САЩ диктатор Бакиев за подбуждането на етническо насилие в страната, чрез употребата на ислямистки джихадисти от Узбекистан. Тази политика на използване на етническо напрежение за създаване на атмосфера на страх с цел да се подкрепи крайно непопулярна диктатура, политиката за използване на ислямския джихадизъм като политически инструмент за създаването на това, което бившия съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжежински през 80те нарича "кризисна дъга", пасва много добре на историята на американското вмешателство в Централна Азия от създаването на Ал Каида в Афганистан през 1978 до днес.
И пак въпросите остават: Кои са били "неизвестните снайперисти", тероризиращи узбекското население? Откъде са дошли оръжията им? И най-вече: Кой би извлякъл изгода от етнически конфликт в геостратегическата гореща точка на Централна Азия?
(В книгата си "Голямата шахматна дъска", Бжежински подчертава, че единствено обединена и мирна Евразия би могла да се противопостави на американската доминация и това трябва да се предотврати. бел.Б.Н.)
  Тунис Януари 2011
На 16 Януари 2011 CNN съобщи, че "въоръжени банди" се сражават с тунизийските сили за сигурност.[10] Много от убийствата по време на протестите в Тунис са извършени от "неизвестни снайперисти". Също така имаше и видеоклипове, качени в интернет, показващи шведи, задържани от тунизийските сили за сигурност. Мъжете очевидно бяха въоръжени със снайпери. Те обяснили, че са в страната "на лов за диви свине". Russia Today излъчи драматичните кадри.[11]



Въпреки статиите на професор Мишел Чусодовски (Michel Chossudovsky), Уилиам Енгдал (William Engdahl ) и други, показващи как безредиците в Северна Африка по-скоро следват шаблона на подготвяните от САЩ "народни" преврати, отколкото да са истински народни революции (по мое мнение такова нещо като народна революция не съществува - Б.Н.), левите партии и организации продължават да вярват на версията на събитията, представена от Ал Джазира и масмедиите. Ако левите бяха взели лявото си от старата книга на Ленин (?автора на статията не уточнява коя?), те щяха да перефразират неговите коментари относно революцията в Русия от Февруари/Март 1917 така:
"Целия ход на събитията в революцията от Януари/Февруари ясно показва, че Британското, Френското и Американското посолства, с техните агенти и "връзки",... директно са организирали заговор... заедно със секции на генералитета, армията и тунизийските гарнизонни офицери, с изричната цел да свалят Бен Али" Това което левите не разбираха е, че понякога за империализма е необходимо да сваля от власт някои от своите марионетки. Подходящ наследник на Бен Али винаги може да бъде намерен сред феодалистите от "Ислямско братство", които както изглежда ще вземат властта.
В своето революционно лозунгаджийство и арогантна настойчивост, че събитията в Тунис и Египет са "спонтанни и народни бунтове" те извършиха това което Ленин определя като най-опасния грях в една революция, а именно - подменяне на конкретното с абстрактното. С други думи, левите групи бяха надхитрени от сложността на събитията в организираната от Запада "Арабска пролет".
Затова насилието на демонстрантите и в частност широката употреба на снайперисти, вероятно свързани със западното разузнаване, бяха голямата изненада на тунизийските бунтове. Същите техники ще бъдат използвани и в Либия, няколко седмици по-късно, принуждавайки левите да преосмислят първоначалния си ентусиазъм относно "Арабската пролет" на ЦРУ. Когато тук говорим за "леви", ние имаме предвид истинските леви партии - тези, които подкрепяха Великата Народна Социалистическа Либийска Арабска Джамахирия в нейната дълга и смела борба срещу западния империализъм и неоколониализъм, а не инфантилни псевдосоциалистически будали, подкрепящи НАТОвските терористи от Бенгази.  (по мое мнение "объркването" на левите групи може и съвсем да не е случайно, имайки предвид огромното количество (псевдо)социалистически движения и партии, превзети или направо създадени от структурите на глобализма. Смятам, че самата идея и практическото приложение на социализма и комунизма още от пускането им в обръщение в модерно време от хора като Маркс и Енгелс, умишлено са изкривени и подменени - Б.Н.)
Египет 2011



На 20 Октомври 2011, the Telegraph публикува статия озаглавена: "Нашия брат убря за по-добър Египет". Според Telegraph, Мина Даниел - антиправителствен активист от Кайро е бил "застрелян фатално в гърдите от неизвестен снайперист".

Видео на снайперисти в Египет (facebook)

Неизвестно защо, статията не е вече достъпна на сайта на Телеграф за прочит, но едно търсене в google за "Egypt, unknown sniper, Telegraph" ясно показва цитираната причина за смъртта на Мина Даниел (статията явно отново е достъпна виж тук). И така, кои биха могли да бъдат тези "неизвестни снайперисти"?
На 6 Февруари, Ал Джазира съобщава, че египетския журналист Ахмад Махмуд е бил застрелян от снайперисти докато отразявал сблъсъци между египетските сили за сигурност и протестиращи. Позовавайки се на изявления, направени от жената на Махмуд - Енас Абдел Алим, Ал Джазира намеква, че Махмуд може би е убит от египетските сили за сигурност:
"Абдел Алим разказа, че няколко очевидци са й казали, че униформен полицейски капитан от известната с лоша слава Централна служба за сигурност е крещял на съпруга и да спре да снима.
Преди Махмуд да успее да реагира, казва тя, е бил застрелян от снайперист."[12]
И докато Ал Джазира прокарва тезата, че снайперистите са били агенти на режима на Мубарак, тяхната роля в бунтовете засега остава загадка. Ал Джазира - базираната в Катар телевизионна станция, собственост на емир Хамид бин Кхалифа ал Тхани (Emir Hamid Bin Khalifa Al Thani), играе ключова роля в провокирането на протестите в Тунис и Египет, преди да започне кампания на безпрецедентна про НАТОвска военна пропаганда и лъжи по време на унищожението на Либия.
Катарският канал се превърна също така в основен участник в настоящата прикрита война водена от НАТОвските агенции и техните клиенти срещу Република Сирия. Непрекъснатата дезинформация от страна на Ал Джазира срещу Либия и Сирия доведе до оставките на няколко известни журналисти като директора на офиса на Ал Джазира в Бейрут - Гхасан Бин Джедо (Ghassan Bin Jeddo), който протестно напусна заради "липса на обективност в отразяването на бунтовете в арабския свят", както и главния изпълнителен директор на Ал Джазира Wadah Khanfar, който бе принуден да подаде оставка след като "изтекла от Уикилийкс информация разкрива, че е сътрудничел на ЦРУ."[14]

Много хора бяха убити по време на подкрепената от САЩ цветна революция в Египет. Въпреки, че убийствата бяха приписани на бившия полуклиент на САЩ - Хосни Мубарак, вмешателство на западното разузнаване не може да се изключи. Така или иначе, трябва да се отбележи, че ролята на "неизвестните снайперисти" в масовите демонстрации е сложна и многостранна и затова не бива да се прибързва с изводите. Така например, след "Кървавата Неделя" (Black Sunday / Domhnach na Fola) в Дери, Ирландия, 1972, когато мирни демонстранти са застреляни от британската армия, британски официални лица твърдят, че военните първи са попаднали под обстрел от снайперисти. В последствие, 30 годишното дело "Кървавата Неделя" доказва, че това не е вярно. Въпросът обаче остава - кои са били снайперистите в Египет и чии цели обслужват?

Либия 2011



По време на дестабилизацията на Либия, Ал Джазира излъчва видеоматериал, претендиращ да показва мирни "про-демократични" демонстранти по които се стреля от страна на "силите на Кадафи". Този материал е бил обработен, за да убеди зрителя, че анти-кадафи демонстранти биват убивани от силите за сигурност. Необработената версия, която в момента е достъпна в Youtube обаче, ясно показва поддръжници на Кадафи със зелени знамена, по които се стреля от неидентифицирани снайперисти. Приписването на свързани с НАТО престъпления върху силите за сигурност на Либийската Джамахирия е характерна и постоянна черта на бруталната медийна война проведена срещу народа на Либия.[15]

Сирия 2011

Народа на Сирия е нападнат от "отряди на смъртта" и снайперисти от избухването на насилието там през Март. Стотици сирийски войници и полицаи са убити, измъчвани и осакатени от "салафисти" и бойци на "Мюсюлманско братство". Въпреки това, международните медийни корпорации продължават да разпространяват патетичната лъжа, че убийствата се дължат на диктатурата на Башар ал Асад.
Когато аз лично посетих Сирия през Април тази година (2011), се срещнах с търговци и граждани на град Хама, които ми разказаха, че са видели въоръжени терористи кръстосващи улиците на този някога мирен град, тероризирайки квартала им. Ясно си спомням разговора ми с продавач на плодове от Хама, който ми разказа за ужаса на който е станал свидетел през онзи ден. Докато ми описваше сцените на насилие, вниманието ми бе привлечено от заглавието на вестник Washington Post на английски, показано по сирийската телевизия: "ЦРУ подкрепя сирийската опозиция". Централното Разузнавателно Управление предоставя обучение и финансиране на групи, които проправят пътя на американските имперски интереси. Историята на ЦРУ показва, че "подкрепа" за опозиционните сили означава доставка на оръжие и финансиране - незаконни действия според нормите на международното право.
Няколко дни по-късно, докато бях в един хостел в старинния град - културен паметник - Алепо, разговарях със сирийски бизнесмен и неговото семейство. Човекът има няколко хотела в града и е про-Асад. Той ми каза, че преди много е гледал Ал Джазира, но сега има съмнения относно честността им. Докато разговаряхме, по телевизията в ъгъла на помещението Ал Джазира показваше сцени как сирийски войници бият и тормозят протестиращи. "Сега ако това е вярно - то е просто неприемливо" каза той. Понякога е невъзможно да си сигурен дали показаните по телевизията сцени са истина или не. Много от престъпленията, приписвани на сирийската армия са извършени от въоръжените банди, като например изхвърлянето на обезобразени трупове в реката в Хама, представено пред света като поредното доказателство за престъпленията на режима на Асад.
Съществува и малцинство от невинни противници на режима на Асад, които вярват на всичко което видят и чуят по Ал Джазира и други про-западни сателитни програми. Тези хора просто не разбират сплетните на международната политика.
Но фактите на земята показват, че повечето сирийци подкрепят правителството. Сирийците имат достъп до всички интернет уебсайтове и международни телевизионни програми. Те могат да гледат BBC, CNN, Al Jazeera, да четат the New York Times онлайн или Le Monde, преди да се обърнат към собствената си държавна медия. В тази връзка, много сирийци са по-информирани относно международната политика от средния европеец или американец. Повечето европейци и американци вярват на своите медии. Малко са тези, които са способни да четат сирийската преса на арабски или да гледат сирийската телевизия. Западните сили са господари на проповедите, които държат и средствата за комуникация. "Арабската пролет" беше най-ужасяващия пример за своеволна злоупотреба с тази сила.
Дезинформацията ефективно засява семената на съмнението в тези, които се поддават на западната пропаганда. Сирийската държавна телевизия опроверга стотици от лъжите на Ал Джазира от започването на конфликта. Въпреки това, западните медии отказва дори да спомене позицията на сирийското правителство, да не би честното отразяване на другата страна на тази истории да предизвика дори минимално количество критично мислене в общественото съзнание.

Заключение

Употребата на наемници, отряди на смъртта и снайперисти от западните служби за сигурност е добре документирана. Няма рационално правителство, опитващо се да остане на власт, което да прибегне до неизвестни снайперисти, за да заплашва своите опоненти. Стрелбата по невинни протестиращи би била контрапродуктивна в лицето на невиждания натиск от страна на западните правителства (и техните клиенти в арабския свят), твърдо решени да инсталират марионетен режим в Дамаск. Стрелбата по мирни протестиращи единствено е приемлива в диктатури, които се радват на безусловната подкрапа на Запада като Бахрейн, Хондурас или Колумбия.
Правителство, което е толкова широко подкрепяно от населението на Сирия не би саботирало собственото си оцеляване, пращайки снайперисти срещу протеста на незначително малцинство. 
Опозицията срещу режима в Сирия в действителност е незначителна. Сълзотворен газ, масови арести и други, несмъртоносни методи биха били напълно достатъчни за правителство, желаещо да контролира невъоръжени демонстранти.
Снайперистите се използват за създаване на терор, страх и антиправителствена пропаганда. Те са съставна част на спонсорираната от запада смяна на режима.
Ако някой трябва да отправи сериозна критика към сирийското правителство за последните няколко месеца, тя трябва да бъде за провала във въвеждането на по-ефективни антитерористични мерки в страната.
Сирийският народ иска да вижда войската и силите на реда по улиците и покривите на обществените сгради. През идните седмици и месеци, сирийските въоръжени сили вероятно ще разчитат все повече на колегите си - военни специалисти от руските въоръжени сили да укрепят защитните сили на страната, докато западния кръстоносен поход, който започна през Март в Либия се разпространява към Леванта.
Няма неопровержими доказателства, че снайперистите убиващи мъже, жени и деца в Сирия са задължително агентите на западния империализъм, но има неопровержими доказателства, че западния империализъм се опитва да унищожи сирийската държава. Както и в Либия, те нито веднъж не споменаха за възможността за преговори между т.нар. опозиция и сирийското правителство. (Правителството неведнъж предлагаше преговори, но те бяха отхвърлени от "опозицията". Дори Хилъри Клинтън подстрекаваше бунтовниците да не преговарят с правителството. бел. Б.Н.) Западът иска смяна на режима и е твърдо решен да повтори клането в Либия за постигане на тази своя геополитическа цел. Сега изглежда вероятно люлката на цивилизацията и науката да бъде прегазена от полуграмотни варвари, докато последната фаза на упадък на Запада се разиграва в пустините на Изтока.

Бележки
[1] http://nstarikov.ru/en/ [2] http://www.youtube.com/watch?v=1l8qjX4SzBY&feature=related [3]http://www.euractiv.com/enlargement/romania-says-poverty-reduction-impossible-target-news-468172 [4]http://www.truthinmedia.org/Bulletins/tim98-3-10.html [5].http://www.csmonitor.com/World/Asia-Pacific/2010/0412/Thailand-s-red-shirt-protests-darken-with-unknown-snipers-parade-of-coffins [6] http://www.activistpost.com/2010/12/thailand-stage-set-for-another-color.html   [7]  http://www.eurasianet.org/taxonomy/term/2813?page=6    [8http://kommersant.com/p1008364/r_500/U.S.-Kyrgyzstan_relations/ [9] http://www.nytimes.com/2010/06/25/world/asia/25kyrgyz.html [10]http://articles.cnn.com/2011-01-16/world/tunisia.protests_1_troops-battle-unity-government-tunisia?_s=PM:WORLD [11]http://www.youtube.com/watch?v=vIFxqXPQEQU&feature=related [12]http://www.aljazeera.com/indepth/spotlight/anger-in-egypt/2011/02/201126201341479784.html [13] http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4060180,00.html [14] http://intelligencenews.wordpress.com/2011/09/21/01-828/ [15] http://www.youtube.com/watch?v=oQtM-59jDAo&feature=player_embedded#!