Тази седмица в ООН - ако натискът на САЩ да спре процеса не успее - ще се гласува въпроса за Палестинска държава. САЩ вече заявиха, че ще наложат вето върху всякакъв вот, който подкрепя Палестинска държава. Защо тогава да се гласува изобщо подобно нещо, след като крайният резултат е ясен?

Скорошно глобално проучване на BBC показа, че в съотношение 2:1, хората по света подкрепят идеята за Палестинска държава. Вероятно същото положение ще наблюдаваме и при вота на Генералната Асамблея на ООН, докато САЩ и техните подмазващи се съюзници ще спорят, че най-добрия начин да се продължи е чрез преки прегоеори между палестинците и Израел.
Европейската общност и общността на НАТО, вероятно ще гласуват против Палестинска държава, което няма да е изненада - те вече демонстрираха моралния си банкрут в бивша Югославия, Ирак, Афганистан и най-скоро в Либия. Канада, под ръководството на консерваторите на Стивън Харпър ще подкрепи САЩ недвусмислено, и дори може би ще се опита да ги задмине в подкрепата си за негативния вот. И все пак, би трябвало да има достатъчно подкрепа за вота, за да продължи до Съвета за Сигурност, където да получи ветото на САЩ.

Колкото до преговорите - те ясно показаха, че са затънтена улица за Палестина, съвсем буквално. Докато Израел и САЩ "преговаряха" през последните 40 години, Палестинската територия бе редуцирана до серия от бантустани или временно построени (разрушени) поселения, в които палестинците са по същество в един затвор на открито, владяни - не управлявани, от наложеното от Израелските Сили за Сигурност военно положение. Тазгодишното разгласяване на множество палестински документи демонстрира, че палестинците са повече от охотни "партньори за мир", докато израелците са тези, които не търсят споразумение. Преговорите се оказаха просто прикритие, използвано от Израел, с пълната подкрепа на САЩ, да продължи бавния процес на анексия и изземване на палестинската земя и етническото прочистване на Палестинския народ.

Когато вотът за подкрепа за Палестинската държава премине през Генералната Асамблея, което ще стане, съдейки по обществената подкрепа, тогава биха могли да се проведат преговори от друго естество. Един позитивен вот ще покаже, че е необходим различен подход към проблема. Преди вота, различните сценарии за Палестина - като две различни държави, като неделима или двунационална държава, или федерална държава - всички те бяха предложени. Да се опитва да се преговаря по тези сценарии преди вота не е същинската цел на вота. Същинската цел е да се разкрие непреклонността на САЩ и Европа що се отнася до Палестинския въпрос - не, че те не са показали ясно своята позиция, но сега те ще трябва категорично да заявят, че подкрепят налагането на военно положение на окупирани народи за неограничено време.

В светлината на отминалите и текущите военни действия на САЩ по целия свят и икономическите проблеми, които съпътстват милитаризацията (и финансиализацията) на щатската икономика, това не би трябвало да е изненада. Средствата за масова информация цялостно игнорират ситуацията в Палестина, а когато отразяват конфликта, го правят изобщо от гледната точка на Израел, представян като обсадена жертва. Да бъде призната Палестинската държава и след това върху решението да бъде наложено ветото на САЩ може и да не промени медийната линия на поведение. Може дори да я направи още по-язвителна, докато САЩ осъзнават все повече, че продължават да губят подкрепа от хората по света.
Това обаче ще демонстрира на Израел, САЩ и други правителства, които отричат съществуването или правото на съществуване на Палестински народ, че Света като цяло не подкрепя тяхната позиция. Докато текущите световни събития може би избутаха "Палестинския въпрос" като привидно по-малко събитие в обектива на медиите, неговата важност едва ли е убягнала на правителството на САЩ. Т.нар. "Арабска Пролет", и събитията в Арабския свят показват, че тероризма, Ал-Кайда и Ислямския фанатизъм не са значимия фактор за напрежението в региона. Значимия фактор за напрежението е продължаващата, недвусмислена подкрепа на САЩ за деспоти и милитаристи и от двете страни на по-широкия израелско-арабски конфликт, както и собствените им военни намеси в региона.

Основната цел на САЩ в региона не е демокрацията, не е свободата, няма нищо общо с конституционно управление (каквото Израел няма). Всичко се прави с цел власт върху и контол на ресурси и хора, за увеличаване на собственото им имперско богатство. Глас "НЕ" от страна на САЩ само ще сигнализира още веднъж на народите в региона и на останалия свят, че САЩ ще продължат своята сегашна политика на доминиране чрез военна сила и на признаване на правителства, базирано не върху техните демократични атрибути, а върху тяхната подкрепа за американските имперски нареждания.

САЩ се опитват като цяло да избегнат този вот. Надяваме се мнозинството от държавите на света ще се обявят за вота и за Палестинска държава. Независимо от споровете дали това е най-доброто нещо, което могат да направят палестинците на този етап от своята борба, вотът ще накара САЩ да се изрази открито в подкрепа на сегашната си политика в Близкия Изток и ще сигнализира на останалия свят за задълбочаващият се морален банкрут на САЩ.