Един шоп се качил на “от Витоша по-високо нема”, окнал, че “по-високо немааа” и открил, че в моменто той е по-високо “от Витоша по-високо нема” с около метър и нещо?! Приклекнал и открил, че е по-висок от Витоша с метър и по-малко нещо. Скокнал и се почувствал по-висок от Витоша с повече от метър и нещо. Значи вече имало по-високо “от Витоша по- високо нема”! Достигнал до изумителното откритие, че шопо е по-висок от Витоша! (Ако е на Витоша.) Стигнал и до второ още по-изумително откритие, че ако отиде някъде, ще е по-висок от някъдето! И тръгнал по широкия свят да стане по-висок от там, накъдето е тръгнал!

Усъвършенствал се и успял да придобие способността да става по-висок и от това, което вижда, което чува, с което разговаря - спестил си катеренето. После решил да еволюира - започнал да чете, за да стане по-висок от прочетеното. Тръгнал по концерти, театри и други културни събития. (Гледал от балкона.)“Колко хора се пънат да ме впечатлят - играят ми, свирят ми, сакат да ме веселят! Ако ме нема мене, ще умрат от глад!”

После постигнал способността да става по-висок и от това, което не вижда, никога не е видел, нема и да види. А ако случайно не разберял нещо - то не било на висотата му!

Обявил се за “мерна единица”. Тази картина е един “шоп”, а тази е “шоп и половина”! Понеже бил и свидлив, не искал да плаща по- вече от “шоп и половина” за каквото и да е било. Не струваш, малка ти е цената! - обръщал се към всичко той.

Започнал да гледа отвисоко на звезди, мъглявини и галактики. “Они ми блещукат, за да ги забележим! Ама язе че ги гледам у локвите, нема да си дигам главата - мое да се сецнем.”

Веднъж шопо прочел, че “не Гогол трябва да слезе до народа, а народът да се качи до Гогол.” Шопо се възмутил и променил тоя постулат:

“Шопо требе да слезе до Гогол, ако случайно му се прииска да се видят. А ако на Гогол му се прииска среща, той че требе да се катери до шопо!” Да, ама шопо не пуска при себе си кой да е! Ако Гогол успее да се изкатери до него, шопо веднага ще се изкачи по-нагоре. Трудно е за който и да е гений да се извиси до шоп! Мечта на всеки гений станала да стигне шоп! Ама шопо решил да оценява генио чак след смъртта му. “Ако сакаш да те разберем, умри!”

Цялото изкуство започнало да се съобразява с шопо, но той му обърнал гръб и започнал да подпомага науките. “Ако не бех язе да не си пускам водата у кенефо, щеха ли да я изобретят фотоклетката? На мене се дължи хигиената у целио свет! Като престанах да се къпем, измислиха парфюмо! Ако моех да сметам, щеха ли калкулаторо да го изнамерят!? Ако не краднех, щеха ли да измислят охранителните камери. Они и филмовите камери са измислили заради мен, ама нема да слезнем на нивото на киното!”

Постепенно шопо се почувствал по-високо дори от смъртта! “Она че доде при мене от уважение, оти сака да ме достигне.” Когато обаче тя го поканила да се поразходят, он й казал: “Не мое да утепаш шопо, он е вечен! Ама аре от човещина че додем да ти правим компания.” Човещината се проявява единствено в способността ни да умираме. (Това не е мисъл на шопо.)

Малко преди да иде там, където е по-високо от Витоша (рай)или по-длибоко от Искъро (ад), на шопо му хрумнало, че и смъртта съществува заради шопо. И се възгордял. “Ако ме немаше мене...”

ПП.

1. Тия, които “слизат” към това, което гледат, нека да не си забравят диалекто...

2. Дано сега и аз като шопо не тръгнем да се катерим!

3. Моля да ме извините за допуснатите грешки в шопскио говор.

Теди Москов
публикувано във в. "Труд"