Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2011 13:18 - Корпус Херметикум - Шеста книга - Доброто е единствено в Бога и никъде другаде
Автор: brink Категория: История   
Прочетен: 1631 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 09.08.2011 14:02


 източник

1. Доброто, Асклепиос, е изключително само в Бога, или по-правилно: Бог е доброто в цялата вечност. Затова доброто по необходимост е основа и същност на всички движения и развития: нищо не съществува без доброто! Доброто, обгърнато от една статична изявителна сила, е в пълно равновесие: то е цялата пълнота, произходът на всички неща. Ако аз наричам добро това, което изпълва всичко, тогава имам предвид доброто, което е абсолютно и вечно. 

2. То е едно качество изключително на Бога, защото няма нищо, което да му липсва, така че той не би могъл да стане лош чрез желание за притежание. Не същесвува нищо, което той би могъл да загуби, и чиято загуба би могла да му причини болка, защото страданието и болката са части на злото. Няма нищо, което е по-силно от него, което би могло да се бори срещу него, и да съответства на неговото същество, никой да може да го опозори. Нищо не го надминава по красота, което би могло да запали неговите сетива в любов. Нищо не може да му откаже послушанието си, така че той да избухне в гняв. Няма нищо по-мъдро от него, което би могло да възбуди неговата ревност. 

3. Тъй като не може да се намери нито едно от тези душевни движения във Вселенското същество, в него няма нищо освен добро. И както в едно такова същество не могат да се намерят други качества, така и доброто не може да се намери в никое друго същество.

4. Всички останали качества се срещат във всички същества, както и в малките, така и в големите, във всяко от тях и според собствения им вид; дори и в света, в най-могъщия и мощен (свят) на изявения живот. Защото всичко създадено е изпълнено със страдание*, тъй кото самото създаване е страдание. 
Там, където има страдание, със сигурност няма добро. Там, където е доброто, със сигурност няма страдание. Където е ден, няма нощ, където е нощ, няма ден. Затова доброто не може да живее в създаденото, а само в несъздаденото. 
Но тъй като материята на всички неща има участие в несъздаденото, тя има участие и в доброто. В този смисъл светът е добър; и понеже създава всички неща, той в известно отношение е добър. Но във всички други отношения не е добър. Светът също е подложен на страдания, той е променлив, и е Майка на създания, подложени на страдания.
5. Хората поставят норми за доброто чрез сравнение със злото. Не дотам голямото зло тук важи за добро, и това което тук се определя като добро, е най-малката част на злото. Значи невъзможно е за доброто тук да бъде свободно от нечистотията на злото. Тук доброто се обхваща от злото и престава да бъде добро. Така доброто се разваля и става зло. Следователно доброто е само в Бога, да, Бог е самото добро.

6. При хората, Асклепиос, доброто може да се намери само по име, но никъде в действителност. Това е невъзможно също, защото доброто не може да намери място в едно материално тяло, което почти се задушава от беди и мъчителни затруднения, болки и влечения, инстинкти и представи на сетивата.

7. Но най-лошото, Асклепиос е, че на всички горепосочени неща, които хората вършат, тук се гледа като на най-голямото добро, а не като на извънредно зло. Инстинктът на корема, подстрекателя на всички злини, е една заблуда, която тук ни държи далеч от доброто.
8. И аз благодаря на Бога, че откри на моето съзнание познанието за доброто, което не може да се намери в този свят. Светът е изпълнен с изобилието на злото, така както Бог е изпълнен с изобилието на доброто, или както доброто е изпълнено с изобилието на Бога.
9. От Божественото същество сияе красотата, която действително живее в Него в най-висша чистота и съвършенство. Ние се осмеляваме да го произнесем, Асклепиос: Божието същество, доколкото е възможно да се говори за него, е красота и добро.

10. Красотата и доброто не могат да се намерят в онези, които са в света. Всички възприемчиви за очите неща са недействителни и приличат на силуети. Но всичко, което се намира извън сетивата, се приближава до съществото на красотата и доброто. И както окото не може да види Бога, то не може също така да види красивото и доброто. Тези двете са в съвършенство части на Бога, те са негови и са свойствени само за него, неразделими от неговото същество, и са израз на най-висшата Любов на Бога и към Бога.
11. Ако можеш да познаеш Бога, ти ще познаеш красотата и доброто в най-висшето им великолепие, просветлен изцяло от Бога. Красотата е несравнима, доброто е неподражаемо, също както и Бог е несравним и неподражаем. В степента, в която започваш да опознаваш Бога, ти започваш да опознаваш също красотота и доброто. Те не могат да се предадат на други същества, защото са неразделни от Бога. 

12. Ако търсш Бога, ти търсиш също и красотата, защото съществува само един път, който води от тук към красотата: един дейностен живот в служба на Бога, хванат за ръката на Гносиса. 

13. Затова онези, които не са с Гносиса и не вървят по пътя на страхопочитанието от Бога, могат да се осмелят да нарекат човека красив и добър, този, който дори и на сън не е видял доброто, който е обхванат от много форми на злото, който гледа на злото като на добро и така го приема в себе си, без да може някога да му се насити. Той се страхува, че ще му го отнемат и се бори с всички сили не само да го задържи, но и да го увеличи.

14. Такива са, Асклепиос, човешкото добро, и човешката красота. И ние не можем нито да избягаме от тях, нито да ги мразим: защото най-трудното е, че те са ни необходими, и че без тях не можем да живеем.



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: brink
Категория: Политика
Прочетен: 435036
Постинги: 147
Коментари: 413
Гласове: 532
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30