VII. Войни за ресурси

Добавете към картината и бързо намаляващи природни ресурси и все по-замърсена и враждебна среда с често удрящи екстремни метеорологични събития. През последното десетилетие, корпоративния елит вече се ангажира в три големи войни за ресурси - Ирак, Афганистан-Пакистан и Северна Африка.

С увеличаващо се население и нарастващо търсене за намаляващи ресурси, ние вече прескочихме една повратна точка и в момента сме в екологическото червено. За първи път в човешката история, ние консумираме ресурси по-бързо отколкото природата може да ги произведе. С развиващи се страни като Китай и Индия, опитващи се да живеят като западните страни, просто няма достатъчно ресурси. Световната икономика е построена върху неустойчива основа. Вместо да еволюира и да промени своя курс, окопалата се банкова власт се загнездва още по-дълбоко и сега управлява НАТО, частния военен комплекс и Щатското правителство. Въз основа на сега водените политики можем да заключим, че тази власт очевидно иска да запази статуквото и отказва да еволюира и да се адаптира към бързо променящата се среда. С тази си позиция, те ефективно са взели решение за по-нататъчно ескалиране на потисничеството си върху по-голямата част от човечеството и това ще доведе до смъртта буквално на стотици милиони хора.

Световния банков картел разглежда ограничените ресурси на света като своя собственост и постоянно доказва, че не изпитва абсолютно никакво колебание да избие милиони за тези ресурси.

В годините след като на Демократична Република Конго бе закачен етикета "най-богатото парче земя на планетата"  заради големите депозити на минерали, необходими за компютърните технологии, над пет милиона африканци са загинали само в този регион в резултат на война.

Световният елит е бил винаги последователен в стратегията си да въоръжава и финансира и двете страни във въоръжени конфликти. Докато противопоставените популации се самоизбиват, те офейкват с техните природни ресурси. Когато елита се изправи срещу правителство, което не може да бъде подкупено или въвлечено в гражданска или регионална война, те финансират брутални "отряди на смъртта", опитват военни преврати или ги заплашват, давайки оръжие на недемократични съседни режими. Ако всичко това не сработи, въпросното правителство бива обявено за "заплаха за националната сигурност", след което американските военни, частните контрактори и силите на НАТО нахлуват и окупират страната.

Тази терористична стратегия не е ограничена само в Близкия Изток и Африка. Ако имате възможност попитайте някои латиноамериканец за Школата на Америките (School of the Americas (SOA)), преименувана по-късно на Институт за Сътрудничество в областта на Сигурността в Западното Полукълбо (Western Hemisphere Institute for Security Cooperation (WHISC or WHINSEC)).
Тъй като липсва достатъчно информация на български език, превеждам първите няколко изречения от описанието в Уикипедия на английски: 
"Институтът за Сътрудничество в областта на Сигурността в Западното Полукълбо, по-рано известен като Школата на Америките e съоръжение на Американското Министерство на Отбраната, намиращо се във Форт Бенинг (Fort Benning), близо до Кълъмбъс, щата Джорджия. Между 1946 и 2001 SOA е обучила над 61 000 латиноамерикански войници и полицаи. Мнозина от тях по-късно са обвинени или осъдени за различни нарушения на човешките права (изнасилвания, убийства, геноцид). Сред тях са Леополдо Галтиери, Мануел Нориега, Хосе Риос Монт, Уго Бансер (Hugo Banzer), членове на Батальона Атлакатл в Ел Салвадор, които извършили Клането в Ел Мосоте през 1981, както и създателите на нарко-картела Лос Зетас (Los Zetas).
Противно на общоприетото схващане, ужасяващите техники за мъчение върху хора, практикувани в лагера в Абу Граиб, Ирак, не са изолиран случай. Много от тези брутални техники за мъчение са разработени през годините, чрез измъчване на невинни цивилни из Латинска Америка.

Картината днес в Латинска Америка е вдъхновяваща. Народите в региона се надигат срещу глобалния корпоративен елит и претендират за своите права и собствеността върху собствените си природни ресурси, от Боливия, през Еквадор и Венецуела. Това е още един фактор каращ "засрташената олигархия" да прибегне до военното отчаяние. Военния преврат в Хондурас, опитът за преврат в Еквадор, опитът за преврат във Венецуела 2002г., както и провалилия се опит да се провокира война между Колумбия и Венецуела, всички ясно показват накъде ще отиде региона ако банкерите успеят в действията си. 

Средностатистическият американец е ужасно незапознат с това, именно колко покварени са тези хора. Колко малко смисъл влагат те в човешкия живот е отвъд всеобщото разбиране по този въпрос.

Следва: Частния Военен Комплекс