Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2010 17:39 - Кой е Уго Чавес според Уикипедия?
Автор: brink Категория: История   
Прочетен: 1450 Коментари: 0 Гласове:
3



Източник: Wikipedia

image

У̀го Рафаел Ча̀вес Фриас (на испански: Hugo Rafael Chбvez Frнas) е венецуелски политик и президент на Венецуела от 1999 г. Той е роден на 28 юли 1954 г. в Сабанета.

Биография 

Чавес е син на Уго де лос Райес Чавес (бивш регионален директор на образованието и бивш член на консервативната Социално-християнска партия, който в момента е управител на щата Баринас) и Елена Фриас де Чавес. Самият Уго Чавес има четири деца: Роза Вирджиния, Мария Габриела, Уго Рафаел и Росинес. Женен е два пъти и в момента е разведен с втората си жена. Той е вярващ християнин, въпреки че има леви убеждения.
Чавес завършва Венецуелската академия по военна наука на 5 юли 1975 след защита на магистърска степен по военна наука и техника. Продължава своето образование в магистърската програма по политическа наука в университета "Симон Боливар", който не успява да завърши.
Бивш парашутист, Чавес изпъква след като оглавява неуспешно войнишко въстание на 4 февруари 1992 срещу президента Карлос Андре Перес, в което стотици са убити. Перес въвежда непопулярните мерки на МВФ, довели до протести през 1989, които са брутално потушени, оставяйки след себе си хиляди убити. След като прекарва две години в затвора Чавес е амнистиран от бившия президент Рафаел Калдера и започва политическа кариера като създава нова политическа партия, наречена Движението на петата република. Президентът Чавес обича публичните изяви и контакта си с обикновените хора и заради това има и свое телевизионно предаване по една от венецуелските телевизии, което се нарича "Alo presidente" и е много популярно сред неговите симпатизанти.

Политически възгледи

Самият Чавес се определя като социалист и социалдемократ.
Вътрешната политика на Чавес се характеризира с незачитане на неолибералното разбиране за правото на неприкосновена частна собственост като често срещано явление е национализацията на предприятия и природни ресурси, които не се експлоатират или са изоставени от бившите си собственици. Има закони, затрудняващи неексплоатирането на ресурсите, вследствие на които стотици хиляди акри земя са подарени на местните общности от крупни капиталисти. Демокрация на участието стои в основата на политикономическата визия на правителството на Чавес за развитието на Венецуела. По различни начини подобщностите биват стимулирани да вземат участие в управлението на държавата и на икономическите субекти, в които участват.
Външната политика е насочена основно срещу империализма и в посока на увеличаване на сътрудничеството с останалите развиващи се страни за сметка на работата с транснационалните корпорации от САЩ и Западна Европа. Твърде близки са отношенията с Боливия на Ево Моралес, Екуадор на Рафаел Кореа и Куба. През 2008 г. президентът Чавес посещава редица страни като Русия, Китай и Виетнам, но също така и Испания, Аржентина и Бразилия. Руският президент Дмитрий Медведев посещава официално Венецуела през същата година и двете страни подписват редица договори в областта на газо-нефтената промишленост, отбраната и ядрената енергетика на стойност милиарди долари. По същото време се провежда и съвместно военно учение между военноморските сили на Венецуела и Русия. Венецуела има и отлични дипломатически отношения с Иран и арабските страни от Персийския залив. В последните свои политически изявления и речи Уго Чавес заявява, че неговата държавна политика във външнополитически план се стреми към създаването на един многополюсен свят, а не на еднополюсен с център САЩ, както това е днес.

Начални години на управление 1998–2001

Чавес печели президентските избори на 6 декември 1998 с най-голям процент гласоподаватели (56,2 %), с платформа насочена срещу корупцията и бедността и осъждане на двете големи партии, които са доминирали венецуелската политика от 1958.
С избирането на Чавес започват стремителни социални и икономически промени във Венецуела. Традиционно белокожите групи са държали икономическата и политическата власт над този богат на нефт регион. Всичките пет телевизионни мрежи и повечето главни вестници са срещу него, но за едно малцинство от медиите се счита, че го поддържат. Чавес обвинява опозиционната медия, че се подчинява на интереси, които са срещу него, докато медиите го винят, че заплашва журналистите с изказванията си и праща банди да прилагат физическо насилие срещу тях. Венецуелското бизнесобщество представено от Венецуелската федерция на търговски камари (Fedecбmaras) застава срещу Чавес и неговата политика и най-голямата работническа федерация се присъединява към тях.
Чавес стартира бързи поземлени и образователни реформи като път за промяна на границите между елита на страната и масите, от които 80 % от населението живее в бедност. Скоро след поемането на управлението например президентът обърна част от своя президентски дворец в гимназия за бездомни деца - ход, за който неговите критици казват, че е съгласие с неговия дневен ред. Той също така създава широки програми за имунизациране и хранително обезпечаване на децата, каквито на практика не са съществували при предишните президенти. Тези програми биват критикувани като неефикасни и непълни от опозиционни фигури, но са широко приветствани и одобрявани сред неговите поддръжници - потърпевшите от програмите. "Големият бизнес", който не е плащал данъци дотогава, сега е принуден да го прави. По време на този процес страната става дълбоко поляризирана в политическо отношение, тъй като Чавес - описващ сам себе си като "Робин Худ" - се опитва да създаде идеалният икономически баланс като преразглежда имотното състояние и по-конкретно като взема от богатите и разпределя между бедните.
Скоро след като идва на власт на 2 февруари 1999 Чавес започва серия от скоростни промени във венецуелското правителство. Организира серия от референдуми; първият за пренаписване на венецуелската конституция. Вторият избира делегати за ново Конституционно събрание различно от законодателното, за да извърши пренаписването. Широката популярност на Чавес позволява на поддръжниците му да спечелят 120 от 131 парламентарни места.
През август 1999 събранието установява "извънредна комисия по съдилищата" с правото да премахва съдии без да се консултира с други части от правителството. В същия месец събранието обявява "извънредно положение в съдилищата". Създадена е седемчленна комисия, която да изпълнява конгресни функции, включително и законодателни. Конституционното събрание разпуска Конгреса. В обръщение по националното радио, цитирано в "Ню-Йорк таймс", Чавес предупреди венецуелците да не се подвеждат по призивите на опозиционните говорители, отбелязвайки, че "ако трябва ще се намесим във всеки полицейски участък във всяка община, защото няма да позволим метежи и хаос. Вече има ред във Венецуела."
Новата констутиция преименува страната на "Боливарска Репубилка Венецуела" по името на южноамериканския борец за независимост Симон Боливар. Увеличи президентския мандат на шест години докато за сметка на това промени процедурата за преизбиране и ограничи президенстките мандати до два. Тя е одобрена на народен референдум през декември 1999. Изборите за нов еднокамерен законодателен орган бяха през юли 2000. По време на тези избори Чавес подлежи на преизбиране. Неговите поддръжници печелят около 60 % от местата в новия еднокамерен парламент и самият Чавес е преизбран.
През декември 2000 има други избори - за местна власт. Заедно с тях Чавес провежда референдум за разпускане на венецуелските работнически организации. Той се опитва да обедини всички венецуелски работнически синдикати в създадените от държавата Боливарски работнически отряди.
През ноември 2001 Чавес изнесе 49 закона. Един от най-спорните е Ley de Tierras ("Поземленият закон"), който създаде план "Замора" за да осъществи поземлена реформа във венецуелското земеделие: облагане на неизползвани площи, отчуждаване на неизползвани частни земи (с компенсация) и даване на наследствени, но непродаваеми права на малки фермери и фермерски колективи. Някои от най-богатите хора във Венецуела притежават огромни ранчо или имения, които обикновено са неизползвани. Докато фермерите и бедните трябва да използват малко собственост за да преживяват. Fedecбmaras силно се противопостави на 49-те закона и призова за генерален бизнес-удар на 10 декември 2001.

2002: Опит за преврат срещу Чавес

Чавес е предаден и арестуван на 12 април 2002. След като командирът на армията Lucas Rincon Romero обявява на нацията, че Чавес се е оттеглил, президентът на Fedecбmaras Педро Кармона е издигнат от военните (по-конкретно "Junta Militar") като временен президент. Това събитие създава широкоразрастаща се поддръжка за Чавес, която е потъпкана от столичната полиция. Призив от пленарната зала на венецуелския Върховен трибунал на правосъдието оправдава генералите отговорни за обявения преврат като постановява, че събитието не е преврат, а "вакуум във властта", който е генериран от обявяването на оттеглянето на Чавес. Според вестта за ареста Чавес е задържан във Форт Тюна. Неконституционните действия на Педро Кармона, разкритието за заблудата на военните и натискът на цивилното население карат същите тези военни да го премахнат и да върнат властта на Чавес. Ключова роля в освобождаването му изиграват армейските командоси; самият Чавес навремето е бил един от тях.
Чавес вярва, че администрацията на Буш и ЦРУ са организирали преврата. През септември 2003 той отказва да пътува до Съединените щати под предлог, че е получил разузнавателна информация, че американското правителство подготвя опит за убийство срещу него. На 23 ноември 2004 по време на посещението си в Испания той обвинява бившия испански премиер Хосе Мария Аснар, че е поддържал преврата заедно със САЩ. Настоящият министър на отбраната на Испания Мигел Ахел Моратиньос потвърди това в бюлетин през ноември 2004. Членовете на отхвърлената партия на АснарНародна партия отхвърлят тези обвинения и искат от премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро да ги оттегли.
Документи на ЦРУ оповестени през ноември 2004 показват, че администрацията на Буш е знаела, че предстои преврат във Венецуела, противно на дотогавашните твърдения на щатските власти [1]. Обаче няма доказателство за директна поддръжка на преврата от страна на ЦРУ.
На 18 ноември 2004 водещият държавен прокурор на Венецуела Данило Андерсън бе убит тъкмо преди да започне плануваното разследване срещу 400 души участвали в организирането на преврата [2].

2002: Стачката

За два месеца от 2 декември 2002 правителството на Чавес е изправено пред стачка от страна на крупния бизнес, воден от нефтената индустрия. Като следствие Венецуела спря да изнася дневния размер от 2 800 000 барела нефт и производни и започна да търси начини за внос за вътрешна употреба. Чавес се бори със стачката като уволнява около 18 000 работещи в сферата на нефтодобива и възстановява продукцията в рамките на международните договорености.

2004: Международни отношения

В отговор на преврата срещу президента на Хаити Жан-Бертранд Аристид през февруари 2004, извършен с помощта на САЩ, Чавес нарече американския президент Джордж Буш pendejo (на испански: "льохман") и заплаши да спре всички доставки на нефт за Съединените щати, ако предприемат още действия срещу страната. [3]
Нефтената политика на Чавес и публичната му подкрепа за Куба обуславят лошите му отношения със САЩ. Чавес демонстрира близки отношения с Фидел Кастро като Венецуела става един от основните източници на финансиране на кубинското правителство след разпадането на Съветския съюз. Венецуела доставя 53 000 барела нефт на ден в замяна на услугите на стотици лекари, учители и други професионалисти, което довежда до съживяване на кубинската икономика и подобряване на здравеопазването и образованието във Венецуела. (BBC)
Той също е първият демократично избран президент, който посещава Саддам Хюсеин от 1991 - 11 август 2000. Чавес силно се възпротивява срещу инвазията в Ирак.

2004: Движение за отстраняване на Чавес с референдум 

През август 2003 опозиционните лидери започват процес на отзоваване на Чавес - процедура, позволена във Венецуела с конституцията на Чавес от 1999. Поради нередности в процедурата по събиране на подписи опозицията събира втори път 3 милиона подписа, за да свика референдум.
Вотът по отзоваване е на 15 август 2004. Рекорден брой гласоподаватели се явяват и изборният ден се удължава до повече от 8 часа. 59,25 % от гласоподавателите са срещу отзоваването и за оставане на Чавес на власт.
Наблюдателите на изборите от центъра "Картър" и секретарят на Организацията на американските държави генерал Цезар Гавирия признават резултатите от изборния референдум. Правейки забележки на опозиционните фигури, които предявяват обвинения за "огромни измами" в гласуването, Картър призова всички венецуелци да приемат гласуването. "Сега е отговорност на всички венецуелци да приемат резултатите и да работят заедно за бъдещето" - казва Картър.
Обаче месец по-късно Картър обявява, че по време на референдума е имало различни нередности и резултатите не са напълно доверителни. Появяват се също спекулации с венецуелските закони в опит за обявяване на резултатите за невалидни. Все пак победата на Чавес на този референдум се счита от международната общественост за признание от страна на собствения му народ.

2004: Опозицията отвръща на удара? 


През май 2004 венецуелската армия залавя 126 колумбийци близо до именията на лидери на опозицията, част от които са заподозрени за членове на паравоенни формирования, участващи в подготовката на нов преврат, тъй като носят униформи на венецуелската армия и оръжие. Част от тях са селяни, жени и деца, наети да работят във венецуелските имения и предадени по-късно. Тези, за които се доказва, че не са замесени в опит за преврат, биват бързо освободени от властите и върнати в Колумбия. Между аргументите на опозицията стои твърдението, че подобна малка група не може да направи нищо на добре защитения президентски дворец. От своя страна правителството предполага наличието на други подобни групи достигащи общ брой от около 3000 души. През юни 2004 организацията "Командос F4" обявява, че е подготвена да нападне кубинското правителство. По-късно бившият капитан от венецуелската армия Едуардо Гарсия твърди, че е получил помощ от организацията "Командос F4", за да организира насилие срещу правителството на Чавес. Според телевизионния журналист Ранди Алонсо правителството на САЩ е похарчило 36 милиона долара за поддръжка на такива паравоенни формирования. Правителството на САЩ и венецуелската опозиция разбира се отричат тези обвинения.

2005: Стабилност за демокрацията

Куриозът на годината по отношение на Чавес е изказването на известния американски евангелист Пат Робъртсън, че би било по-евтино ЦРУ да убие Чавес, вместо да го сваля (не)демократично. По-късно Робъртсън се извини за изявлението си.
През декември 2005 във Венецуела се проведоха избори за парламент, срещу които международните наблюдатели нямаха възражения. Коалиционните партии стоящи зад Чавес спечелиха всички места в парламента при положение, че трите основни опозиционни партии официално се оттеглиха от изборите. Въпреки това избирателната активност от около 25 процента е по-висока от тази на предишните парламентарни избори. През тази година венецуелската икономика отбелязва ръст от 9,4 % при положение, че ръстът в петролната индустрия е едва 1,2 %, което освен другото говори за нарастващата стабилност на икономиката и растяща независимост по отношение на основния природен ресурс на страната.

2006: Нови предизвикателства 

Външната политика на Венецуела се определя от отрицателното отношение на правителството към политиката на САЩ по света и по-конкретно в Близкия изток. Чавес прави обиколка в Евразия, по време на която остро се изказва срещу САЩ и подкрепя страните като Иран и Сирия, които официално са обявени от САЩ за терористични държави. В същото време Венецуела се готви за отбрана като прави сделки за закупуване на руски самолети и автомати "Калашников" след като военните промишлености под опеката на САЩ отказват да поддържат американската военна техника, с която страната разполага в момента. Чавес се намесва и във вътрешната политика на държави от региона като открито подкрепя неуспешната кандидатура на Оянта Умала за президент на Перу.
На 20 септември Чавес изнася театрална реч пред Общото събрание на ООН, в която обявява Джордж Буш за въплъщение на Сатаната и препоръчва книгата на Ноам Чомски Хегемония или оцеляване.
В края на годината се провеждат избори за президент, на които се състезават 28 кандидати. Общо 82 организации подкрепят някого от кандидатите; Чавес е подкрепян от 24 от тях. Уго Чавес печели убедително с около 75 % от гласовете.

2007: Устремно начало на третия мандат 

На базата на убедителната победа на изборите за президент (с над 3/4 от гласовете) в края на миналата година Чавес утвърди курса си към нов вид социализъм в Латинска Америка. При встъпването си в длъжност той поиска от парламента временно право за еднолично издаване на нови закони в различни области - национализиране, образование и др. Това не е прецедент във Венецуелската политика - самият Чавес вече веднъж се е ползвал с подобни временни права. Последва обявяване на национализацията на ключови промишлени отрасли и на една телевизионна компания, която е била приватизирана през 90-те.
В същото време на друга телевизионна компания бе отказано подновяване на лиценза поради изопаченото отразяване на събитията след преврата от 2002.
На 1 април 2007 започна изграждането на нова социалистическа партия, която да обедини движението, което стои в момента зад управлението на Чавес. При 7,3 милиона души гласували за Чавес през декември 2006, до края на юни 2007 членовете на новата партия са около 5,7 милиона [1]. Партията се нарича Обединена социалистическа партия на Венецуела. Друга реформа, която Чавес спомена в началото на третия си мандат и която пропагандира в момента, е позволяването президентът да бъде избиран неограничен брой пъти. За тази цел той трябва да убеди народа на Венецуела да одобри промяна в съществуващата конституция, одобрена с референдум по време на първият му мандат.
На 3 декември се проведе референдум за промяна на Венецуелската конституция по искане на президента Чавес. Предложението включваше близо 70 члена, сред които премахване на ограничението за броя на президентските мандати, разширяване на правомощията на властта и установяване на нови социални придобивки[2]. Предложението беше отхвърлено с 50,7 % против срещу 49,3 % за при 56 % избирателна активност[3]. Той заяви, че промяната е отхвърлена „засега“ и Венецуела не е готова за социализъм.

2009: Отново референдум за преизбирането

С 54,4 % срещу 45,6 % (при 33 % избирателна активност) венецуелският народ премахна на референдум ограничението за двукратен президентски мандат[4]. По този начин на Чавес се предоставя възможността да бъде преизбиран неограничен брой пъти.




Тагове:   Уикипедия,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: brink
Категория: Политика
Прочетен: 428486
Постинги: 147
Коментари: 413
Гласове: 532
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031